Дэвид Бениофф - Градът на крадците

Здесь есть возможность читать онлайн «Дэвид Бениофф - Градът на крадците» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Город: София, Год выпуска: 2014, ISBN: 2014, Издательство: Изток-Запад, Жанр: Триллер, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Градът на крадците: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Градът на крадците»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Дядо ми, майсторът на ножа, беше убил двама германци, преди да навърши осемнадесет години.
Писателят („25-ият час“) и сценарист („Игра на тронове“) Дейвид Бениоф е базирал новия си роман на разказите на дядо си за обсадата на Ленинград по времето на Втората световна война — за да създаде една неочаквана черна комедия.
Лев — свитият, девствен син на безследно „изчезнат“ еврейски поет — е арестуван от Червената армия за мародерство. В затвора, където очаква екзекуцията си, той попада в килията на Коля — дързък рус пехотинец, обвинен в дезертьорство. Когато един непознат полковник от НКВД предлага на двамата да изпълнят една невъзможна мисия, за да спасят живота си, Лев и Коля се отправят на пътешествие през обсадения Ленинград и завладяната от Вермахта територия около града, за да се сблъскат с канибали, проститутки, кучета-бомби, партизани, непълнолетни снайперистки и демонични нацисти, които не могат да устоят на едно шахматно предизвикателство.

Градът на крадците — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Градът на крадците», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Когато покрай нашето дърво се повлякоха първите руски пленници, Вика кимна на Марков. Той дълбоко си пое дъх, пропълзя до края на сянката, хвърляна от бориката, и запрати гранатата колкото можеше по-далеч.

От мястото си не можех да видя дали някой от германците беше забелязал гранатата, която прелетя над главите им. Не чух никакви предупредителни викове. Гранатата глухо тупна в снега на трийсет метра от нас. В продължение на няколко секунди бях убеден, че е била дефектна — докато не избухна с такава сила, че по нас се посипа сняг от разтърсените клони на бориката.

Всички от ротата — както пехотинците, така и военнопленниците — приклекнаха от страх и се обърнаха наляво, където във въздуха беше изригнал висок гейзер от сняг. Ние се измъкнахме от сянката на дървото и незабелязани от никого се приближихме към раздърпаната тълпа от руснаци, докато германските офицери започнаха да крещят заповеди, да се взират в гората с биноклите си и да търсят снайперисти сред дърветата. Вече бяхме много близо до нашите пленени сънародници — петнайсет метра, четиринайсет, тринайсет, — пристъпвахме тихо и не се поддавахме на импулса да изтичаме последните няколко крачки. Германците решиха, че са забелязали някакво движение в далечния храсталак; имаше още викове и заповеди, сочене с пръст и войници, които падаха по корем, готови да стрелят от легнало положение.

Докато разберат, че отляво нямаше никакви врагове, ние вече се бяхме промъкнали сред тях отдясно. Някои от пленниците ни забелязаха, когато се присъединихме към тях. Никой не ни посрещна с добре дошли и не прояви никакви приятелски чувства. Изобщо не изглеждаха изненадани, че с тях са се смесили четирима новодошли; и войниците, и пленените цивилни бяха толкова отчаяни, че сигурно смятаха за нещо съвсем нормално от гората да излязат още руснаци и тайно да се предадат на врага.

Всички пленници бяха от мъжки пол — от малки момчета с липсващи зъби и сополи, замръзнали на горната устна, до старци с превити гърбове и бяла четина по лицата. Вика беше нахлупила заешкото си кепе още по-ниско на челото; в безформения си гащеризон толкова приличаше на юноша, че никой не я погледна за втори път.

Поне двама от войниците от Червената армия не бяха с ботуши, а крачеха в студа по скъсани вълнени чорапи. Германците смятаха съветските кожени ботуши с плъстена подплата за голям трофей, много по-топли и здрави от техните собствени. Вълнените чорапи на войниците сигурно бяха прогизнали от разтопения сняг. Когато температурата паднеше отново под нулата и чорапите им замръзнеха, двамата трябваше да продължат да ходят с блокове лед на краката си. Запитах се колко щяха да могат да вървят така, колко километри щяха да изминат, преди парализата да пропълзи от пръстите на краката до прасците и коленете им. Погледите им бяха празни и окаяни като тези на впрегатните коне, които теглеха шейни по заснежените улици на Питер, преди да свърши храната и да ги заколят за месо.

Германците си дърдореха на техния език. Нито един не изглеждаше тежко ранен от избухналата граната, макар че един млад редник си беше свалил ръкавицата, за да пипне с палец тънката червена резка на бузата си и да я покаже на другарите си, доволен от първата си бойна рана.

— Мислят си, че е било противопехотна мина — прошепна Коля.

Той присви очи, докато се вслушваше в командите на офицерите.

— Сигурно са тиролци. Говорят с някакъв странен акцент. Да, казват, че е било противопехотна мина.

Заповедите на офицерите достигнаха до редниците, които отново се обърнаха към смирено чакащите пленници и им направиха знак с карабините си, че продължават.

— Почакайте! — извика един от руснаците.

Беше цивилен на четирийсет и няколко години, с дебели устни и подплатена пухена ушанка, завързана под брадичката

— Този човек е партизанин!

Той посочи към Марков. Всички останали на склона бяха млъкнали.

— Преди един месец пристигна в къщата ми, открадна всичките ми картофи и всичката храна и каза, че им трябвала за войната! Чувате ли? Той е партизанин! Убил е много германци!

Марков не откъсваше поглед от цивилния, навел глава настрани като куче за боеве.

— Затвори си устата — каза тихо той, а лицето му беше почервеняло от гняв.

— Сега не можеш да ми заповядваш! Не можеш да ми заповядваш вече!

Към нас закрачи един лойтнант, следван от трима редници, като разблъскваше пленниците, които се бяха скупчили около Марков и неговия обвинител.

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Градът на крадците»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Градът на крадците» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Отзывы о книге «Градът на крадците»

Обсуждение, отзывы о книге «Градът на крадците» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x