Анди Макдермът - Експедиция Атлантида

— Отново ти ми помогна! Като изключи електричеството — добави тя, виждайки объркването на Нина. — Това ги забави за миг и аз… Е, тренирала съм известно време самозащита. Но има и друга причина да съм доволна от спирането на тока, защото Хаджар щеше да приеме офертата на Куобрас и да ме убие.

— Значи е бил Куобрас? — Нина си спомни лицето на мъжа, когото бе видяла на екрана за видеовръзка.

— Видяла си го?

— Да, бях в компютърната зала в сутерена, видях го на монитора.

Кари я погледна сериозно:

— Значи знаеш срещу кого сме се изправили. И колко безскрупулен е той. Предложи на Хаджар пет милиона долара да убие руснака, Юри. Той е изключително опасен човек, психопат… и ще направи всичко да ни спре да открием Атлантида. Няма да го подценя отново. Но засега сме в безопасност. Артефактът е у нас и по-важното, имаме теб. Ще намерим Атлантида, знам го. А сега — продължи тя, — готова ли си да поръчваш?

Когато се върнаха по-късно в хотела, Нина се чувстваше напълно изтощена. Не можеше да определи дали умората й се дължи на обикалянето на Париж, или е следствие от преживяванията й в Иран. Знаеше единствено, че преди да пристигне експертът на Фрост по древни езици, тя трябваше да подремне.

Въпреки удобното легло обаче, не й се удаде да заспи лесно. Част от съзнанието й продължаваше да превърта последните събития, на които бе станала свидетел и участник след телефонния разговор със Старкман. Академичният й живот в Ню Йорк сега й приличаше почти на друг свят.

И дори в полудрямката си не можеше да избяга от мистериозния артефакт, умът й продължаваше да стои фокусиран върху загадката, свързана с фантазиите й. Имаше нещо около това парче метал, странното чувство за някакъв спомен, което бе изпитала, когато го държеше в онзи чифлик.

Нещо познато.

Нещо близко.

Нина се разбуди напълно, осъзнала внезапно какво е то и откъде го знае. Грабна артефакта изпод увеличителното стъкло, а с другата си ръка издърпа нетърпеливо верижката с медальона над главата си, приближавайки двете парчета метал едно до друго.

Това беше връзката! Била е през цялото време пред очите й, без да я осъзнава.

Телефонът иззвъня и тя трепна. Без да откъсва поглед от парчетата, вдигна слушалката.

— Да? Ало?

— Нина? — Беше Кари. — Добре ли си?

— Да, да. Добре съм. Току-що се събудих. — Тъкмо се канеше да каже на Кари какво е открила, но норвежката я прекъсна.

— Исках да ти кажа, че експертът е вече тук, така че нали можеш да донесеш артефакта, когато си готова?

Нина си хвърли кос поглед в огледалото. Косата й бе смачкана от страната, на която бе спала.

— Ще ми дадеш ли пет минути?

— Минутите бяха седем — прошепна Чейс, когато Нина влезе в салона.

— О, моля, те, млъкни — сопна му се тя и се огледа. Кари седеше нетърпеливо във фотьойла, Кастил се бе облегнал на вратата към коридора и ядеше портокал, а на дивана седеше, отпивайки кафе…

— Здравей, Нина — каза Филби и се изправи.

— Какво правиш тук, Джонатан? — избърбори тя, надявайки се, че това е някаква шега. Как от всички хора в света Кристиан Фрост бе избрал тъкмо професор Джонатан Филби да анализира артефакта?

— Мисля, че причината е видна — каза Филби и погледна предмета, който Нина носеше в обвивката му. — Вчера сутринта ми се обади не друг, а самият Кристиан Фрост, който ми съобщи, че си помогнала да бъде намерено нещо във висша степен забележително, но се затрудняваш да преведеш написаното върху него. Затова ме помоли да дойда и да ти помогна. Беше по-скоро кратко съобщение, но… — Той погледна Кари. — Баща ви прави предложения, на които не може да бъде отказано.

— Накарал е банковата ви сметка да набъбне по магически начин? — попита Чейс.

Филби го погледна неразбиращо.

— Не, по-скоро прави щедри дарения на университета. Както и полет с частен джет! Не е нещо, което съм имал удоволствието да изпитам преди.

— Е, Джонатан — изгледа го Нина подозрително, — откога стана най-големият световен експерт по древни езици?

— Наистина, Нина — отвърна Филби, — не съм искал да се тръби около мен, но се надявах да си прочела последната ми статия. Може да е нескромно да се каже, но е факт, че съм един от петимата топ авторитети в света по темата и определено най-добрият на запад. Макар да съм сигурен, че Рибсли в Кеймбридж не би се съгласил! — Той се изкиска на шегата си, но спря, когато осъзна, че никой друг в стаята не се смее заедно с него. — В такъв случай — продължи той, — ще мога ли да погледна онова, което си открила?