Анди Макдермът - Експедиция Атлантида

— Но ако си в състояние да изчислиш географската ширина, по-дългите пътешествия биха били възможни — добави Кари.

— Да. Всъщност… — Нина отново показа на Чейс знаците върху металното парче. — Тази цифра тук, седем, а до нея юг и запад… седмицата може да е географска ширина според някаква скала, която са използвали атлантите, съчетана с посоките на компаса… — Мисълта, която се бе мярнала в ума й най-сетне изкристализира: — Тя показва как да се отиде до реката върху картата от Атлантида! Върви се на юг, докато се стигне до онова, което те наричат географска ширина седем, след това единственото, което трябва да се направи, е да се държи курс на запад, за да се достигне набелязаното място. След като вече знаем къде е тяхната географска ширина седем, това означава…

Кари схвана мисълта й.

— Означава, че ако можем да определим на колко градуса се равнява една атлантска единица за ъгъл, ще можем да разберем точното местоположение на Атлантида!

— Добре, значи тогава излиза — каза Чейс, — че всичко, което трябва да направим, за да намерим Атлантида, е да организираме експедиция сред Амазонската джунгла, да намерим един изгубен град и да видим дали са се запазили там още някакви карти. Така ли?

Нина кимна.

— Повече или по-малко.

— Да, аз съм „за“ — каза той и сви рамене.

Филби се изправи.

— Госпожице Фрост?

— Да?

— Може да ви се види малко извън контекста, но… ако първоначалните проучвания на Нина покажат, че е възможно наистина да съществува изгубен град някъде по течението на Тефе, ще ме вземете ли в тази експедиция?

— Почакай, Джонатан, нека го кажа направо — обади се Нина, предусещайки победа. — Да не искаш да кажеш, че наистина вярваш, че съм права в реалното съществуване на Атлантида?

— Всъщност — подсмръкна Филби, — замислих се за важността от откриването на доказателства за предолмекска цивилизация и шанса да изследвам езика й от първоизточника. Би било едно невероятно откритие. Всяка връзка с Атлантида ще е… ами, допълнителна награда.

Кари бе леко изненадана от молбата на Филби.

— Ще говоря с баща ми, професоре, но… Сигурен ли сте, че ще е оправдано? Ще влезем дълбоко в джунглата — какво ще стане със задълженията ви към университета?

— Смятам, че мога да си уредя отпуска — все пак аз съм декан на факултета! — Филби се засмя. — Освен това, щом д-р Уайлд може да отдели внимание за експедиция около света… — Той хвърли многозначителен поглед към Нина. — Наистина, от няколко години насам съм се пооткъснал от темата, но повярвайте ми, бивал съм и на по-лоши места.

— В такъв случай, както казах, ще говоря с баща ми. Но засега… — Те си стиснаха ръцете. — Добре дошъл на борда, професоре.

— Благодаря ви — отвърна Филби.

Нина отново окачи медальона на врата си и остави артефакта върху картата на Бразилия. Вгледа се в зеленото обкръжение на река Тефе, опитвайки се да си представи какво би могла да открие там.

Бразилия

— Добре дошли в джунглата! — пропя Чейс, когато излезе от самолета.

Макар и обиколила почти целия свят, за Нина пристигането в тропиците винаги бе свързано с шок. Нямаше нищо против високата температура сама по себе си, но й беше по-лесно да се нагоди към сухата горещина на пустинята, отколкото да се измъкне от климатизираната кабина на самолета и да попадне в лепкавата влажна топлина на тропика.

А навлизането в дълбините на джунглата щеше да е още по-трудно. Река Тефе беше в сърцето на басейна на Амазонка: от температурата — над 44 градуса — и от влагата дрехите залепваха върху кожата й.

Проучването на картите, сателитните снимки и данните от въздушните измервания на региона бяха стеснили възможното местоположение на изгубения град до област от приблизително петнайсетина километра в диаметър и сто и шейсет километра нагоре по течението на реката. Най-близкото селище се намираше на повече от четирийсет и пет километра от въпросния район, пък и то беше просто едно малко селце. Нина беше видяла въздушните снимки — те не разкриваха нищо, освен плътен килим злачна зеленина; единственото нещо, нарушаващо еднообразието, бяха змиеобразните извивки на реките.

Точно това бе продиктувало и начина на придвижване на групата. Хеликоптер би могъл да достигне района на Тефе за по-малко от деветдесет минути — и Кристиан Фрост наистина бе уредил да има един на разположение в случай на необходимост от спешна евакуация, — но машината не би могла да кацне никъде. Хора и оборудване трябваше да бъдат пренесени по въздуха в джунглата и Чейс, обмисляйки логистиката на операцията, бе решил, че е твърде рисковано — за облекчение на Кастил.