Анди Макдермът - Експедиция Атлантида

— Не. — Нина вдигна артефакта. — Тя е права. Това сигурно са били атлантите. Никой друг. Атлантите са създали нов дом за себе си, нова държава след потъването на острова, някъде в Южна Америка — и това метално парче е картата, която ще ни отведе право там. Единственото, което трябва да направим, е да идентифицираме реката. Ако разберем какво означават цифрите…

— Можем да направим обществено допитване — ухили се Чейс. — Сериозно, док! Южна Америка! Голяма река, пълна с крокодили! Кой е първият отговор, който ви идва в главата?

— Ами… Амазонка? — предположи тя.

— Бинго! Хайде, вижте колко резки ви насочват наляво и надясно тук на тази ваша карта, и до всяка от тях има цифра. Ако показват край колко притока трябва да минете, значи става дума наистина за голяма река. А ако има и изгубен град, той трябва да се намира в дъждовните гори на Бразилия. Ако беше другаде, някой вече да го е открил! — Той погледна по посока на Нина. — Ти имаш тук атлас, нали? Почакайте за минутка.

Той излетя през свързващата врата и се върна с голям атлас.

— Ето архипелага Бейлик в северното устие на Амазонка, и ако се тръгне нагоре срещу течението, трябва да се отминат четири притока отляво, седем отдясно… — Той проследи маршрута на запад, издраскан в повърхността на метала. — Осем отляво и това те отвежда до първото място, където реките се сливат. Сантарем. — Знаците под пръста му бяха по-дълбоко врязани от останалите.

— Което означава, че трябва да се върви надясно — обади се Нина.

— Така излиза. — Те проследиха указанията нагоре по реката, докато накрая се отклониха от самата Амазонка към един приток на повече от хиляда и петстотин километра във вътрешността. Тънката синя линия върху страницата на атласа продължаваше на запад още сто-двеста километра, преди да спре. Върху артефакта имаше още няколко указателни знака.

— Трябва ни по-добра карта — каза Кари. — Освен това са ни нужни сателитни изображения.

— Но поне знаем най-общо кой е районът — въодушевено произнесе Нина. — Някъде по течението на река Тефе. Точно по средата на дъждовните гори!

— Протоолмекска цивилизация чак толкова навътре в сушата? — учуди се Филби. — Не пасва на нито една от теориите за произхода и разпространението на това население…

— Нито пък за Атлантида, но нещата изглежда не спират тук — вметна Нина леко хапливо.

Филби се намуси.

— И как точно според теория ти атлантите биха преплували от Залива на Кадиз целия път през Атлантическия океан? Дори ако приемем, че морските хора от древните легенди са били всъщност атлантите, едно пътешествие от няколкостотин мили в трирема е доста по-различно от пътешествие от няколко хиляди. Особено, при положение че не са имали начин да го навигират.

— Всъщност — каза Нина, — имали са такъв начин.

— Какво искаш да кажеш? — не се сдържа Кари.

— Осъзнах го малко преди да ми се обадиш. — Нина взе артефакта. — Имаше нещо, свързано с него, което ми се струваше познато, но не можех да разбера какво е до преди малко. Вижте. — Тя вдигна металното парче за кръглата изпъкналост, залюлявайки го леко като махало. — Трябва да се провеси надолу, ето така. И тогава… — Тя сложи медальона си под извития край на артефакта. — Пасват си идеално. Върху медальона ми има отбелязани няколко цифри и ако продължите по същата извивка и отчетете последователността от цифри… Например с огледало, което пасва в малкия прорез, разполагаме с начин за измерване ъгъла на падане на един обект спрямо хоризонта!

— Обект като звезда? — попита Кари, заразена от въодушевлението на Нина. — Или слънцето?

— Именно! Това е секстант! Атлантите са имали навигационен инструмент 10 000 години преди новата ера, открит наново едва през 16-ти век!

— Представете си военното им преимущество над останалите нации на времето — каза Кари замислено.

Чейс изглеждаше изпълнен със съмнения.

— Да не намекваш, че са притежавали нещо като GPS?

— Ами, не, защото за да се разбере географската дължина, е необходим много точен хронометър, а е пресилено да се мисли, че атлантите са били чак толкова напреднали — каза Нина. — Но един секстант дава възможност да се пресметне географската ширина, доколко си на север или на юг с приемлива точност, като се използват слънцето или звездите за ориентация и се отчита годишното време. Което всяка древна цивилизация с познания в астрономията е била в състояние да направи. — Тя вдигна двете парчета орейхалк и се престори, че гледа челото на Чейс, като люлееше медальона си напред-назад, сякаш той бе част от по-голяма дъга, центрирана върху оста на металното парче. — Без нещо такова единственият начин за навигация в океана е или да се следва бреговата линия и да се търсят ориентири, или пък да се използват изчисления на сляпо — движиш се в определена посока и се надяваш да не се отклониш от курса.