Анди Макдермът - Експедиция Атлантида

— Писмеността носи името на града, където е била открита. Всъщност, тук във Франция.

Кари приключи със снимането и остави металното парче, обръщайки го към Чейс, докато изпращаше файловете на баща си.

— Глозелските плочки са били открити в една пещера под селска нива през 1924-та година от Емил Фрадин. Тъй като били с по-ранен произход от всички познати досегашни езици, те били обявени за фалшиви. Но когато ги изследвали по нова технология петдесет години по-късно, се оказало, че наистина съществуват най-малко отпреди 10 000 години преди Христа.

Чейс подсвирна.

— Невероятно. Наистина са старички.

— Съществувала цивилизация, която използвала сложен писмен език в Европа, няколко хилядолетия дори преди древните гърци — каза Нина, — и тази цивилизация била достатъчно могъща, че да повлияе езиците на финикийците, гърците, евреите… дори на римляните и персите.

— И тази цивилизация… — Чейс гледаше артефакта, златистата отразена светлина осветяваше лицето му изотдолу — според теб е била Атлантида?

— Да — обади се Кари. — Както и според мен.

— В такъв случай и според мен. — Той се усмихна на Нина. — А как ще разберем коя е реката?

— Това е проблемът — отвърна Нина неохотно. — Не знам. Тази фигура на главния надпис — тя посочи малка група от седем точки, — изглежда представлява някаква мярка за разстояние. Следващите думи означават „юг“ и „запад“.

Чейс се наведе още по-близо към металното парче.

— Значи би могло да означава седем мили югозападно от нещо или седем на юг и после на запад…

— Точно така. Проблемът е, че не знаем какви мерки са били използвани, или дори към какво се отнасят — искам да кажа: коя е „нулевата позиция“.

— Атлантида, предполагам. — Нина го погледна. Изглеждаше впечатлена. — Хей, известен съм с това, че от време на време използвам мозъка си.

— Д-р Уайлд — каза Фрост, приковавайки вниманието на всички, — току-що разгледах знаците. Не очаквах познанията ми да надхвърлят вашите и бях прав. Не ми е известен нито един от тях. Но — продължи той, — улавяйки мрачното изражение на Нина — ще уредя експерт по древни езици да погледне артефакта.

Лицето на Нина стана още по-мрачно.

— О! Значи повече не се нуждаете от мен…

Кари се засмя.

— Не ставай смешна, Нина! Ти си най-важният човек в цялата мисия! Всъщност, без теб нямаше да има мисия.

— Кари е абсолютно права, д-р Уайлд — увери я Фрост. — Вие сте незаменима.

— Наистина ли? — грейна Нина. — Никога не са ми казвали нещо подобно преди.

— Обзалагам се на пет долара, че мога да позная нещата, които са ти казвали — подсмръкна Чейс. Кари и Нина го погледнаха.

— Нашият експерт може да дешифрира останалите букви, когато пристигне в Париж — каза Фрост. — И след като знаем коя река да търсим, ще можем да се подготвим за пълна експедиция.

— Няма ли да е по-лесно да изпратим снимките по електронната поща? — не се сдържа Нина.

— След последните ви премеждия не искам никой да вижда артефакта, освен ако не можем напълно да го контролираме. Колкото по-малко хора знаят, толкова по-добре.

— Имате право.

Фрост й се усмихна широко.

— Не се отчайвайте, д-р Уайлд. Свършихте отлична работа. Мисля, че сега сме по-близо от всякога до откриването на Атлантида. Поздравления!

Похвалата видимо ободри Нина.

— Ако няма нищо друго за момента, предлагам да си починете и да се порадвате на Париж. Кари може да ви разведе. Скоро пак ще ви се обадя. Довиждане. — Екранът потъмня.

Кари погледна часовника си.

— Малко късно е да ти показвам сега забележителностите, за съжаление. Би трябвало вече да си лягаме.

— О, нима? — възкликна Чейс и вдигна двусмислено вежди. Кари го погледна. — Съжалявам, шефе — рече той престорено.

— Нина, идвала ли си преди в Париж? — попита Кари.

— Да, но за съвсем кратко. Бях с родителите си, бяха дошли за конференция по археология. А аз бях само на девет, така че не можах истински да го оценя.

Кари се усмихна.

— В такъв случай утре ще направим нещо, което да можеш да оцениш.

Това нещо се оказа изкуство, кухня… и пазаруване.

Прекараха сутринта в Лувъра. Чейс ги придружаваше, докато Кастил остана да пази артефакта в хотела.

— Ох, не си го представях така — изпъшка Нина, спирайки на входа към магазина на Кристиан Лакроа. Кредитната ми карта ще се запали само ако погледна към цените. Това не са обичайните магазини, от които пазарувам.

— Слава богу — възкликна Чейс с подигравателна усмивка. — Няма нищо по-скучно от това да гледаш как жените пробват дрехи. Освен ако не са бикини. — Нина направи физиономия, при което усмивката му стана още по-широка.