Анди Макдермът - Експедиция Атлантида

За негово облекчение хеликоптерът не се запали, но из въздуха се носеше силна смрад на гориво, а двигателят продължаваше да работи; счупените останки от перките на витлата се въртяха над смачкания фюзелаж. Корпусът беше килнат под почти четирийсет и пет градусов ъгъл, а носът му приличаше на счупена яйчена черупка. Кари беше вече до него, провираше се под въртящите се перки, опитвайки се да стигне до вратата.

— Мис Фрост, почакайте! — отново извика Чейс, докато тичаше по стъпалата към площадката. — Кари! Не е безопасно!

— Трябва да вземем артефакта! — отвърна тя и надзърна в кабината. Видя Хаджар отпуснат в седалката, от челото му течеше кръв. Ключалката изщрака и тя отвори вратата…

Хаджар неочаквано се раздвижи, вдигна дясната си ръка и я провря в ръкава на дрехата й. Тя изпищя, когато кръвта обагри ярко белия плат и инстинктивно стисна раната с другата си ръка.

В този момент иранецът скочи от пилотското място и я блъсна по гръб, притискайки я към земята, опрял назъбеното острие, прикрепено към чуканчето на ръката му в шията й. В другата си ръка държеше автомат МП.

— Свали оръжието или тя е мъртва! — извика той. — Веднага!

Чейс осъзна, че дори изстрел в главата не би помогнал в тази ситуация — ако Хаджар паднеше, от тежестта на тялото му острите зъбци щяха да се забият във врата й. Тъй като нямаше избор, той пусна пистолета си. Кастил направи същото. Двамата изритаха оръжията си настрани.

— Добре — ухили се Хаджар. Като продължаваше да държи ръката си срещу шията на Кари, той се наведе и взе оръжието си, насочвайки го към Чейс и Кастил. — Тя все още ми трябва жива. Не…

Пст!

Един куршум се заби във фюзелажа. Всички вдигнаха очи. Нина стоеше до счупения прозорец и се целеше с автомата на мъртвия бодигард в хеликоптера.

— Пусни я, Хаджар! — извика тя.

— Нина, не стреляй по него! — предупреди я Чейс. — Ако падне, ще пререже гърлото й.

— Пусни я!

— Не си използвала оръжие преди, нали? — попита подигравателно Хаджар. — Личи от начина, по който го държиш! Наистина ли мислиш, че можеш да ме улучиш, преди да я убия?

— Не се целя в теб! — отвърна тя.

Кастил вдигна вежди.

— Надявам се, че не си вдигнала оръжие срещу госпожица Фрост!

Гласът на Хаджар беше пълен с насмешка.

— Тогава какво?

— Целя се в резервоара за гориво. Който в момента гори.

Всички глави като по команда се обърнаха към катастрофиралия хеликоптер. Мръсен черен дим се издигаше от капака на двигателя.

Стреснат от новата опасност, Хаджар се дръпна, натискът на острието отслабна…

Което даде възможност на Кари да издърпа лявата си ръка и да отблъсне зъбците от шията си.

Тя усети лека болка по кожата, но това бе само драскотина. В следващия миг извъртя дясната си ръка и изпрати един каратистки удар в челюстта на иранеца. Неудобната й позиция не й даваше голяма възможност, но дланта й бе достатъчно твърда, за да разбие зъбите му. Той изплю кръв и издаде клокочещ звук, залитайки назад. Кари се претърколи, а Чейс се наведе да върже Хаджар.

— Вземи металното парче! — извика той на Кари, докато се бореше с иранеца, стиснал китките му. Хаджар бе по-силен, отколкото изглеждаше на пръв поглед. Освен това държеше смъртоносно оръжие във всяка ръка, докато Чейс разполагаше само с два юмрука.

Кари бързо се изправи, като държеше главата си наведена, за да избегне въртящите се перки. Тя се приближи към отворената врата на пилотската кабина.

— Не! Кари! Металът е в чантата му! — провикна се Нина.

Чейс погледна надолу. Хаджар беше преметнал през рамото си торба…

Краткото разсейване на вниманието бе достатъчно, за да даде на иранеца възможност. Движен от болка и ярост, той извъртя лявата си китка и натисна спусъка на оръжието си. От дулото на компактния картечен пистолет избухнаха пламъци, достатъчно близко, за да опърлят бузата и врата на Чейс. Кастил, който тичаше да помогне, рязко промени посоката си и блъсна Кари встрани, за да избегне куршумите.

Хаджар вдигна отново оръжието си за смъртоносен откос.

Два юмрука и една глава…

Чейс се засили и заби глава право в лицето му; чу се хрущене и от счупения нос на мъжа бликна кръв.

— Така ти се пада!

Пушекът от хеликоптера се увеличаваше, пропукването на пламъците се чуваше над воя на двигателя.

Без да изпуска китките на Хаджар, Чейс блъсна замаяния си противник.

— Хаджар! — извика той. — Горе ръцете! — И вдигна ръцете му във въздуха…

Хаджар осъзна какво ще се случи, но твърде късно.