Анди Макдермът - Експедиция Атлантида

Здравата му ръка и картечният пистолет, който той продължаваше да стиска, се превърнаха за миг в дъжд от кървава пяна и разбита стомана, когато Чейс го блъсна към въртящите се витла. Другата му ръка, въоръжена с назъбеното острие, бе сполетяна от не по-добра участ, осеминчовото острие се отчупи като дръжка на близалка, преди въртящата се перка да отнесе други пет-шест сантиметра от пънчето на китката му.

Хаджар се взираше ужасен и невярващ в кръвта, която течеше от ръцете му, после заби очи в англичанина, когато той го обърна към себе си…

Огромният юмрук на Чейс разплеска окървавеното му лице. Хаджар залитна назад и падна в пилотската кабина; в този миг Чейс дръпна каишката на торбата му.

Хеликоптерът изскърца зловещо.

Чейс се обърна и побягна. Кастил вече се беше отдалечил, за да се скрие зад стълбите заедно с Кари.

Първите езици на пламъците облизаха смачкания фюзелаж и се извиха към горната част на двигателя, докато хеликоптерът се килна накрая на една страна. Онова, което бе останало от перките, се заби в бетона и се разтроши. Керосинът бликна от спуканите резервоари и потече по горящия двигател…

Хаджар пищеше, но гласът му бе напълно заглушен от експлозията на хеликоптера.

Кастил и Кари се завтекоха към вратата в основата на стълбите. Чейс, на десетина метра зад тях, едва успя да се хвърли на земята.

От небето заваляха останки, но корпусът бе поел по-голямата част от удара. Най-едрите парчета се приземиха съвсем близо до него, а няколко по-малки се забиха в гърба и краката му. Той простена.

— Едуард! — извика Кастил и хукна към него.

— Мамка му! — Чейс се намръщи и хвана крака си. — Боли ме така, сякаш ме е ритнал някой побеснял кон!

Нина изтича до Кари.

— Добре ли си?

— Да, добре съм! — отвърна тя. Очите й изразяваха благодарност. Двете жени без да се бавят се насочиха към Чейс.

— Взе ли артефакта?

— Добре ли са всички? — попита Нина в същия момент. Те размениха усмивка и ускориха крачка.

— Виждаш ли? Отново хеликоптери! — каза Кастил и махна с ръка към горящата развалина. — Два пъти за пет минути, единия път едва не ме уби. Дяволски машини!

— Хюго, млъкни! — каза Чейс уморено, докато куцукаше да вземе пистолета си.

— Къде е артефактът? — попита Кари.

Той й подаде торбата.

— Тук. Надявам се да си е струвало.

— Ето го. — Тя извади металното парче. Близките пламъци, отразени в блестящата му повърхност, го правеха да изглежда още по-лъскав. — Това е — каза тя и го подаде благоговейно на Нина. — Това е пътеката към Атлантида.

Нина го взе и се загледа в символите, издраскани в метала. Едновременно й се струваха познати, различни и мистериозни. Тя вдигна очи към Кари.

— Не искам да ти развалям настроението, но преди да тръгнем да търсим Атлантида не бива да забравяме, че сме приковани в Иран.

— Не бих казал, че сме напълно приковани — обади се Чейс. — Видях нещо, което може да ни бъде от полза…

Останалите приближени на Хаджар се оказаха или мъртви, или бяха решили, че оцеляването натежава над лоялността към мъртвия им работодател и бяха избягали.

Групата не очакваше по-нататъшна съпротива и Чейс ги поведе към главния двор.

В североизточния му край имаше редица големи врати. Той ги отвори.

— Транспортната служба на Хаджар — обяви той и протегна ръка към редиците скъпи коли, паркирани вътре. — Не толкова страхотна, колкото твоята колекция, шефе, но върши работа. Е, коя искаш?

— Не мисля, че ще стигнем много далеч с Ферари. — Кастил беше забелязал жълтото возило F355 близо до вратите. — Не и по местните пътища. Пък е и… прекалено луксозно.

— Хамърът също лесно се забелязва — добави Кари, оглеждайки пренебрежително лъскавия зелен джип.

— Ти имаш ли някакви предпочитания, док? — обърна се Чейс към Нина.

— Моля те, спри да ме наричаш така. Каквото и да е, само да ни измъкне колкото се може по-скоро оттук.

— В такъв случай — каза той и очите му се спряха върху една особена кола, — може би е добре да го направим със стил. Може би Хаджар не е бил чак толкова лош все пак…

Няколко минути по-късно един сребрист Рейндж Роувър излезе на разбития път от крепостта, след което с дрезгаво бучене на осем цилиндровия си двигател запраши към планините.

Франция

Иран беше останал далеч зад тях. И, слава богу, помисли си Нина, докато гледаше Париж през балкона на хотела. От апартамента си имаше изглед към целия град. Забележителности като Нотр Дам и по-нататък Айфеловата кула, изпъкваха в пълния си блясък на фона на ясното нощно небе, сякаш поставени там за нейно лично удоволствие.