Анди Макдермът - Експедиция Атлантида

Радиостанцията му пропука.

— Не си и помисляй да ме хващаш за задника.

— И през ум не ми е минавало — каза Чейс, вдигайки преценяващо вежди, докато тя се пъхаше в тръбата. Той я тласна навътре и тя изчезна в смърдящата й паст.

С фенер в протегнатата си напред ръка, Нина запълзя. Беше тясно, но достатъчно да се провира. Спря за миг и присви очи. В далечината не се виждаше нищо, освен тъмнина.

— На бас, че Лара Крофт не е пълзяла в подобни одежди — промърмори тя, преди да започне мъчителното изкачване.

Кари наблюдаваше как чувството за безсилие обхваща Хаджар, докато чакаше Куобрас да му се обади и барабанеше с пръсти по бюрото. Не приличаше на човек, свикнал да чака.

— Фейлак — произнесе тя, — трябва да използвам тоалетната. Може ли?

— Още не — побърза да отговори гардът, но Хаджар махна с ръка презрително към вратата. Кари се изправи.

— Няма да ти сваля белезниците — промърмори мъжът, докато я извеждаше от стаята.

— Как се справяш? — попита Чейс през пукота на статичното електричество.

— О, идеално — проехтя гласът на Нина. — Нямам търпение да го опиша в Международното списание по археология.

По слушалките отново се чу пукане, този път по-силно:

— Страхотна си. Виждаш ли вече края?

Тя насочи лъча на фенерчето напред.

— Струва ми се, че… да! Виждам го! Освен това чувам нещо. — Нина се опита да определи шума. Нещо като съскащо боботене… сякаш течеше вода по тръба! О, по дяволите!

Тя се сви и замръзна, когато петнайсетина литра студена вода се изляха по тръбата и я измокриха.

— Ама че гадост!

Веселият отговор на Чейс не оправи настроението й.

— По-добре ли се чувстваш? — попита Хаджар подигравателно, когато доведоха Кари в стаята.

— Има какво да се желае по отношение маниерите на слугите ти — подсмръкна тя. — Надявам се, че не съм пропуснала обаждането на Куобрас.

— Не, но ще звънне всеки момент. Така че ти се върна точно навреме. — Той направи знак и гардът я побутна към една табуретка. Волгин я погледна умолително, но не каза нищо.

— Не забравяй предложението на баща ми — напомни му тя. — Каквото и да предложи Куобрас, той може…

Компютърът издаде мелодичен звук. Хаджар изщрака с пръсти към пазача на Кари, който я удари по рамото с тежката си ръка. Тя млъкна, проследявайки с поглед как Хаджар се обръща към екрана.

За първи път виждаше Куобрас „на живо“ — до този момент бе виждала само негови снимки. А и те бяха стари, от преди няколко години. Черната му коса, пригладена назад, сега бе посивяла на слепоочията, лицето му изглеждаше по-изсечено, но очите бяха все така остри, както преди.

И все така смъртоносни.

— Господин Хаджар — поздрави Куобрас. По тона му личеше, че не му е приятно да се разправя с иранеца.

— Господин Куобрас — отвърна Хаджар с пресилена веселост. — Радвам се, че най-после мога да говоря с вас.

— Имате нещо за мен — заяви нетърпеливо Куобрас.

— Всъщност, две неща! Първото е тази малка дреболийка. — Хаджар вдигна атлантския артефакт пред камерата. — Разбрах, че е бил взет от вас…

— Унищожете го — прекъсна го Куобрас. — Стопете го. Ще ви платя петнайсет милиона щатски долара при получаването на пълен видеозапис по време на унищожаването му.

— Да го унищожа? — Хаджар бе изумен. — Да, мога да го направя, разполагам с всички необходими условия и апаратура за работа със скъпоценни метали, но… — Той поклати глава невярващо. — Сигурен ли сте?

— Стопете го! Напълно. Можете да задържите златото и другите извлечени метали, но искам да го унищожите. Достатъчно неприятности причини.

Смаян, Хаджар премести артефакта върху бюрото си.

— Да го унищожа. Добре. За… петнайсет милиона долара, казвате? — Едрото изображение на Куобрас кимна.

Кари гледаше ужасена. Ако унищожаха артефакта, тогава единствената връзка за откриването на Атлантида щеше да бъде изгубена завинаги…

С огромно облекчение Нина се измъкна от тръбата.

Помещението, в което се оказа, беше правоъгълно, приблизително метър и осемдесет на два и половина, с многобройни тръби отгоре. Подът беше наводнен с гранясала вода.

— Вътре съм — извика тя в микрофона и насочи фенерчето към стените. Изкаляна стълба водеше нагоре.

— Добре — каза Чейс с изопачен от интерференцията глас. — Сега се изкачи по стълбата. И каквото и да правиш…

— Да?

— Не се подхлъзвай.

— Благодаря за съвета. — Вода и мръсотия капеше от импрегнирания й костюм, докато се изкачваше. Предпазливо побутна металния капак на тавана и за нейно облекчение, той се отмести. Тя го дръпна настрани и се набра. — Вече съм горе.