Анди Макдермът - Експедиция Атлантида

Освен собственото си оръжие, Кастил носеше и една от пушките G3, взети от войниците на Махджад. Чейс беше със своя „Уилди“ и очукания „Узи“, донесен от Шейла. Провери ги. Бяха готови за акция.

— Добре — рече той, — време е да станем герои.

И те се затичаха.

Нина реши, че залата със сървъра е добро място да се скрие. Освен това й даваше възможност да поглежда от време на време в екрана.

Отне й само миг да увеличи прозореца на видеоконферентния разговор, предаван от компютъра и малко повече — да усили звука. Хаджар и другият мъж говореха за…

Кари!

И не само това, тя самата се появи зад оградения от хората си Хаджар.

— Какво търси тя тук? — попита Куобрас.

— Имам бизнес с баща й — ухили се Хаджар. — Не те интересува.

— Много даже ме интересува! — Куобрас почти викаше. — Убий я!

Хаджар зяпна.

— Какво?

— Убий я! Сега!

В стомаха на Кари пропълзя студ. Оръжието още беше в ръката на Хаджар. Ако се подчинеше на заповедта на Куобрас, тя щеше да е мъртва след няколко минути.

— Да не си луд! — възкликна Хаджар. — Тя ми струва десет милиона долара! Баща й вече се съгласи да ми плати откуп!

— Чуй ме! — Куобрас се наведе напред и лицето му изпълни екрана. — Представа нямаш колко е опасна. Тя и баща й се опитват да намерят онова, което Братството се мъчи да запази в тайна векове наред! Ако го направят…

Хаджар махна с ръце.

— Пет пари не давам! Интересуват ме единствено десетте милиона долара, които ще получа от баща й, ако я върна.

В гласа на Куобрас се долови известно отчаяние.

— Хаджар, аз ще ти платя дванайсет милиона, ако я убиеш.

— Ти не си с всичкия си…

— Петнайсет милиона! Хаджар, ще ти платя колкото поискаш! Стига да убиеш Кари Фрост веднага!

Нина гледаше в монитора шокирана. Който и да беше другият мъж, той на всяка цена искаше смъртта на Кари. А от онова, което беше видяла за Хаджар, алчността щеше да го накара да се огъне и да приеме кървавите пари.

А тя нямаше начин да го накара да спре.

Освен…

— Двама пазачи на по-долния вход — каза Кастил, когато двамата с Чейс се затичаха по склона.

— Виждам ги — отвърна Чейс. — Ще са им нужни няколко минути, за да пристигнат. Остави ги засега. Ами горе?

— Трябва да са зад вратата. Каква ще е най-добрата тактика? Нещо коварно или…?

Чейс вдигна оръжието си.

— Коварното ме устройва.

Хаджар беше раздвоен — очите му се местеха по лицата на хората в помещението, сякаш се надяваше на съвет.

— Петнайсет милиона? — произнесе той накрая. — Защо? Защо е толкова важно за теб тя да умре?

— Двайсет милиона! — изкрещя Куобрас. — Двайсет милиона долара да я убиеш сега! Не задавай въпроси, просто…

Екранът угасна. Както и цялата стая — лампите, компютърът на Хаджар, всичко. Единствената светлина идваше от тесните прозорци с мръсни стъкла.

Хаджар и хората му не знаеха какво става, бяха изненадани. Кари се раздвижи…

Нина беше забелязала големите червени прекъсвачи в долната част на контролните панели, когато изключваше електричната верига. Не беше нужно да знае добре арабски или да е електротехник, за да разбере за какво са.

Натисна ги един след друг. Всичко изгасна.

Включи фенерчето и бързо напусна залата. Със сигурност някой щеше да дойде да провери какво става. Докато тичаше по тъмния коридор, опипа кобура на пистолета с благодарност.

Главният вход представляваше огромна арка, която минаваше през дебелата южна стена. Чейс използва стоманеното си огледало да погледне зад ъгъла.

— Двама души в портиерското помещение отсреща, вляво — прошепна той на Кастил, — на около петнайсетина крачки. Не изглеждат разтревожени.

Кастил вдигна пушката си.

— Нещо коварно?

Чейс кимна, вперил очи в огледалото.

— Хайде да…

Лампите в портиерната угаснаха, угаснаха и мониторите на локалната телевизионна мрежа. Иранците изглеждаха объркани.

— Мамка му! — просъска Чейс. — Тя изключи и останалата част от електричеството. — Гласовете на портиерите проехтяха по коридора, един от тях заговори нещо по радиостанцията си.

Кастил се намръщи.

— Край с коварствата.

— Бой докрай?

— Бой докрай!

Кратко кимване и двамата се втурнаха и започнаха да стрелят.

Кари се завъртя на пета с непринудената грация на балерина и бързо се наведе. В същото време единият й крак излетя и се заби в глезена на застаналия зад нея пазач. Той падна по гръб и главата му изтрака в мраморния под.

Тя подскочи, свита на топка, с окованите си в белезници китки под свитите крака.