Анди Макдермът - Експедиция Атлантида

Приземи се с леко тупване и вдигна ръцете си напред. Някъде отвън се чу пукот на автоматично оръжие.

Чейс.

На слабата светлина видя, че Хаджар продължава да стои зад бюрото и да гледа потъмнелия плазмен екран. Другият пазач безпомощно опипваше своя МР-5.

Мъжът в краката й имаше оръжие, но в кобура. А вратата се намираше твърде далече.

Което оставяше…

Тя скочи върху бюрото на Хаджар и се плъзна по гладката му повърхност в мига, в който той завъртя стола си. Краката й го уцелиха в лицето и той се дръпна назад в кожената седалка, а тя се плъзна още напред и се приземи в скута му. Въртящият стол се завъртя и за миг тя и Хаджар останаха извън погледа на гарда.

Точно в този момент Кари измъкна револвера от ръката на Хаджар.

Само един изстрел й бе необходим, за да неутрализира гарда; на челото му зейна дупка и той се сгърчи мъртъв на земята.

Вторият пазач вече се беше окопитил и се обръщаше към нея с насочено оръжие.

Кари отново ритна, използвайки Хаджар като трамплин, за да се изстреля във въздуха. Столът и иранецът се прекатуриха с трясък. Тя направи идеално салто, когато един куршум изтрещя и се заби в стената зад нея.

Още не бе стъпила на пода, когато натисна спусъка. Куршумът експлодира в гръдния кош на гарда и кръвта му бликна.

Кари се приземи до бюрото и хвърли студен поглед на бившия си пазач.

— Беше прав за военното изкуство.

В този момент тя дочу шум и се завъртя. Хаджар беше изпълзял изпод стола и стоеше притиснат към стената под плазмения екран. Когато вдигна сакатата си ръка към перваза в основата на стената, по кървящите му устни се плъзна триумфираща усмивка, подът под него се разтвори и го пренесе в тъмнината. Преди Кари да успее да реагира, капакът в пода се върна на мястото си и само една тънка, почти невидима линия в мрамора издаваше, че там изобщо е имало нещо.

Тя изтича до мястото и натисна перваза; въпреки че една част от него помръдна под пръстите й, нищо не се случи. Люкът имаше очевидно някакъв вид специално заключване или таймер.

Артефактът!

Тя заоглежда трескаво бюрото.

Металното парче не беше там!

Сигурно бе изхвърчало, когато тя се плъзна по повърхността му и скочи в скута на Хаджар. А после той бе използвал тайния изход, за да избяга заедно с него!

Като пусна една цветиста норвежка ругатня, Кари пъхна револвера в джоба си, вдигна оръжието на мъртвия бодигард и изтича навън от стаята.

Спираловидното спускане изведе Хаджар в малко помещение два етажа по-долу. Както в останалата част от крепостта, и тук беше тъмно, но след като объркването му премина, вече нямаше проблеми с ориентацията. Беше оборудвал стаята грижливо с всичко, което би му потрябвало, ако се наложи да използва аварийния изход.

Не че го беше очаквал, помисли си той, когато ръката му потърси заредените батерии на фенера, предвидливо оставен там. Не и от човек, който няколко минути преди това е бил негов пленник! Куобрас беше прав — Кари Фрост наистина беше много по-опасна, отколкото изглеждаше.

Той намери фенера и го включи. Стаята изглеждаше точно така, както я беше оставил. Бързо преметна торбата през рамо и пусна вътре металното парче, преди да започне да си избира оръжие.

Недъгавостта му го ограничаваше в известна степен да носи предимно малки и леки оръжия, но това не означаваше, че не може да ги използва. Избра си Инграм M11, малко по-голям от обикновен пистолет, но в състояние да избълва впечатляващите 1600 изстрела за минута. Точно това оръжие имаше специално приспособление: магазин, който стърчеше от основата на ръкохватката, и завършваше в барабан, удвояващ капацитета му. С една ръка презареждането беше нещо, което Хаджар предпочиташе да избягва.

Избра си още нещо. Развинти металната кука от металното капаче, покриващо пънчето на дясната му ръка… и го замени с назъбено острие.

Пилотът му беше на разположение — и в случай на спешност щеше да отиде до летището и да вземе чопъра. Хаджар имаше много врагове и нямаше илюзии, че крепостта е непревземаема. Да избяга от опасността и да остави хората си да се оправят както могат, беше предпочитаната опция.

Но ако се натъкнеше случайно на някой от враговете си, искаше да бъде подготвен.

Нина изтича нагоре по стълбите и се озова в друг коридор — щедро декориран от човек, издигнал в култ червеното кадифе. Високите прозорци в двата края пропускаха достатъчно светлина и тя изключи фенерчето. През най-близкия прозорец успя да види околните планини; вторият гледаше към двора в центъра на крепостта.