Анди Макдермът - Експедиция Атлантида

— Сигурен съм, но се боя, че артефактът и Юри вървят заедно. А Куобрас очевидно няма търпение да го види отново.

— Умолявам ви, госпожице Фрост — започна да се моли Волгин, — трябва да ми помогнете. Куобрас ще ме убие! — Трескавите му очи се впериха в предмета. — Мога да ви кажа много неща за това нещо тук, мога да ви кажа много неща за Куобрас. Работя за него от двайсет години, знам тайните му…

Хаджар щракна с пръсти и един от пазачите удари Волгин с оръжието си. Ръцете му още бяха в белезници на гърба и руснакът рухна тежко на гладкия мрамор.

— Достатъчно — каза Хаджар. Нежен звън от компютъра върху бюрото привлече вниманието му и той се усмихна. — Госпожице Фрост, обажда се баща ви. Бихте ли застанали пред камерата? — Пазачът й я побутна напред. — Благодаря. Изведете го оттук. — Другият иранец повлече Волгин по пода като чувал брашно.

Хаджар натрака нещо на компютъра, след което завъртя червения си кожен стол към огромния екран. Той показа образа на Кристиан Фрост в офиса му в Равнсфйорд. Очите му трепнаха.

— Кари! — извика той.

— Господин Фрост — обади се Хаджар, преди тя да е успяла да отговори, — толкова се радвам, че най-накрая се свързахте с мен. Мислех си, че животът на вашата дъщеря ще е по-важен за вас от бизнес графика ви. — Той пусна една самодоволна усмивка.

Фрост го изгледа с върховно презрение.

— Кари, добре ли си? Този… човек нарани ли те?

— Добре съм за момента — отвърна тя.

— Какво става с артефакта? Ами д-р Уайлд?

— Д-р Уайлд беше арестувана от ирански военни и ще бъде обвинена за нелегална търговия на антики — намеси се Хаджар, — както и за съучастие в убийството на няколко войници. Колкото до артефакта… това вече не е ваша грижа.

— Колко искаш, Хаджар?

Иранецът се облегна в стола си.

— Директно на въпроса, разбирам. Много добре. За да върна дъщеря ти, искам един милион щатски долара.

— В добавка към десетте милиона, които вече съм платил за артефакта? — изръмжа отсреща Фрост.

— За по-голяма експедитивност можеш да ги трансферираш по същата сметка — каза Хаджар самодоволно.

— А артефактът?

— Както казах, той вече не се продава.

— Дори и срещу още десет милиона?

Настъпи дълга пауза, преди Хаджар да отговори, алчността му очевидно беше на път да преобърне плановете му.

— Не, дори и срещу толкова — произнесе той най-накрая с очевидна неохота.

— Петнайсет милиона.

Иранецът трепна. Обърна се леко и погледна Кари.

— Ти оценяваш това… това парче метал по-високо от собствената си дъщеря?

— Бих предложила двайсет — каза му тя.

От големия екран лицето на Фрост трепна от чувство на гордост, преди отново да заприлича на каменно.

— Двайсет милиона тогава.

Хаджар бе загубил дар слово, очите му се местеха от Кристиан Фрост към дъщеря му и после обратно.

— Не! Не, артефактът не се продава на никаква цена. Десет милиона долара за дъщеря ти, това е единствената сделка, която съм готов да сключа. Обади ми се след един час, за да потвърдиш трансфера. Един час! — Той отново се завъртя и тракна няколко пъти по клавиатурата на компютъра, приключвайки разговора, преди Фрост да успее да отговори.

— Хаджар — каза Кари с престорено възхищение в гласа. — Впечатлена съм! Не са много мъжете, които си позволяват да се държат с баща ми по такъв начин. Особено да откажат двайсет милиона долара.

Хаджар заобиколи бюрото и се приближи към нея.

— Двайсет милиона! — изскърца той, преди да прочисти гърлото си. — Двайсет милиона долара! — повтори отново. — За това нещо тук? — Той махна с ръка към артефакта. — Какво е? Кое му е толкова важното на това парче метал?

За миг в очите на Кари блесна нещо като благоговение.

— Това е ключът към миналото… и към бъдещето. — Тя наклони глава и го погледна предизвикателно. — И ти можеш да си част от това, Фейлак. Продай ни артефакта и ти обещавам, че баща ми няма да предприема действия срещу теб. А аз…

— А ти какво? — попита Хаджар едновременно подозрително и заинтригувано.

— Аз ще ти простя. И може би дори нещо повече. Както ти казах, малцина мъже имат смелостта да се противопоставят на баща ми. — Тя леко се намести и размърда бедра и рамене под шлифера си. — Бях много впечатлена.

— Нима? — Той облиза устните си, вперил жадно очи в нея. — Тогава бихме могли…

— Сър — прекъсна го пазачът на Кари, онзи, който я беше хвърлил в килията. — Куобрас ще се обади скоро. Трябва да сте готов за него.

По лицето на Хаджар премина раздразнение.