Анди Макдермът - Експедиция Атлантида

Когато наближиха, Чейс говореше на някого вътре в кабината. Той се обърна към тях:

— Хей, искам да ви запозная с една много добра моя приятелка, която ще ни помогне да си измъкнем задниците оттук. Казва се Шейла Язид.

От вана излезе млада жена на около двайсет и пет години. Беше изключително привлекателна и… в напреднала бременност.

— О, господи — не се сдържа Кастил. — Това вече не го очаквах. Да си забравил да ни кажеш нещо за последното си посещение тук, Едуард?

— Сигурно си спомняш Хюго Кастил — обърна се Чейс към младата жена. — Много тъп белгиец, без никакви маниери.

Шейла се усмихна.

— Разбира се, че си го спомням. Макар че тогава имаше… — Тя прехапа горната си устна. — Мустаци?

— Да, всички се радваме, че ги махна.

— Бонжур. — Кастил се поклони леко. — И поздравления! Разбирам, че си се омъжила след последния път, когато се видяхме.

— За чудесен мъж — отвърна тя с грейнал поглед.

На Нина й се стори, че Чейс за миг се сепна, преди да се съвземе и да продължи да ги представя един на друг.

— А това е Хафез — рече той, — който е бивал и по-добре…

— Само една драскотина! — възрази иранецът.

— … и най-важната жена в живота ми в момента, д-р Нина Уайлд.

Шейла хвърли възхитен поглед на Чейс.

— Вие сте женени?!

— Не! — извика Нина.

— По дяволите, не можа ли да го изречеш още по-бързо? — каза Чейс с престорено обиден глас, преди да се обърне отново към Шейла. — Не, аз съм бодигардът й. А, както бог сам вижда, тялото й се нуждае от много пазене.

— И искаш да я заведеш при Фейлак Хаджар? — попита Шейла. — Тогава ще са необходими още повече бодигардове.

— Не искам да я водя при него, ние току-що избягахме от приятелчетата на този мръсник. Но той отвлече шефката ми. Трябва да я спасим.

— Ще ви отнеме час, за да стигнете там — каза Шейла. — Може и повече. Имам радиоскенер в колата; наоколо е пълно с полиция и военни. Заради вас ли?

— Хм, да. — Чейс прокара ръка през косата си. — Предизвиках катастрофата на един влак. Или дори на два.

— О, Еди! — Тя го плесна през ръката. — Ти си чудесен човек и оценявам всичко, което си направил за семейството ми… Но да причиняваш такива щети всеки път, когато дойдеш тук?…

— Хей, няма пострадали цивилни! — възрази той. — По всяка вероятност. Сигурен съм, че машинистът е скочил и е добре…

Шейла поклати глава раздразнено, после вдигна очи към Нина.

— Разрушава всичко, до което се докосне! С десет години е по-голям от мен, а се държи както малкия ми брат се отнася към играчките си.

Нина кимна разбиращо и попита със закачлив тон:

— А откъде познавате Еди? Той непрекъснато повтаря, че никога не е бил в Иран. Официално.

— Семейството ми — нека го кажа по-меко — не е приятелски настроено към сегашния режим — отвърна Шейла. — Така че оказахме малко помощ при тайните операции, изпълнявани от… — тя се усмихна на Чейс и на Кастил, — определени джентълмени.

— Като например саботирането на завода в Арак — усмихна се Кастил.

Чейс се закашля.

— Класифицирана информация! — сряза го той. Усмивката на Кастил помръкна.

— Както и да е — продължи Чейс нетърпеливо, — трябва да тръгваме. Хюго, двамата с Нина преместете Хафез на задната седалка. Шейла, носиш ли медицински принадлежности?

Жената кимна.

— Чудесно. Ще направим превръзката в движение. Ти не разбираш от хуманна медицина, нали док? — обърна се той към Нина.

— Не, и спри да ме наричаш така.

— Както кажете, д-р Уайлд.

— Така е по-добре.

— Ако вие двамата не сте женени… значи трябва да го направите — каза Шейла с усмивка, карайки двамата да млъкнат, а Хафез и Кастил да се разсмеят с пълно гърло.

Кари вдигна очи и видя, че пристига друг пазач, въоръжен с автомат.

— Хаджар ги вика.

Набитият мъж се ухили на Кари през решетките.

— Ако си късметлийка, може шефа да те пусне до тоалетната. Сигурен съм, че ще му хареса да ти помогне да свалиш дрехите си.

Тя не го удостои с отговор, чакайки невъзмутимо, докато те отключваха вратата.

Шейла подкара вана към разбития черен път.

— Ей там — посочи тя с ръка.

Чейс се приведе да види.

— О! Не съм го очаквал.

Нина проследи погледа му. На върха на стръмния склон се мъдреше нелепа постройка.

— Боже, кой е измислил това нещо? Уолт Дисни?

— Построена е от шаха — отвърна Шейла. — Един от летните му дворци, но е идвал само няколко пъти преди революцията. След това моллите го използвали като убежище, докато накрая Хаджар го купил от правителството.