Анди Макдермът - Експедиция Атлантида

— Прилича на комикс — отбеляза Нина. Сградата представляваше истинска пародия на персийски дворец, горните й нива бяха обсипани с минарета и кубета. — Май шахът не е имал особено развит вкус.

— Тъкмо щях да кажа, че изглежда страхотно — намеси се Чейс, — но не искам да те дразня сега. — Той огледа крепостта през бинокъла си. — Как човек може да стигне дотам?

— Отвън се стига по този път, или с хеликоптер — отвърна Шейла. Кастил изсумтя.

— Няма ли въжена линия? — попита Чейс.

— Не.

— Срам!

— Достъпът до пътя със сигурност се охранява — предположи Кастил.

Шейла кимна.

— Така е. Долу има врата и по целия път до горе са монтирани телевизионни камери. В същото време самият Хаджар ни наблюдава. Обикновено го охраняват най-малко четирима души. Има и електрическа ограда.

Чейс насочи бинокъла си към околните хълмове.

— Казваш, че отвън може да се влезе само по един-единствен път. А вътре как е положението?

— Да, има и друг вход. — Шейла погледна през рамо. — Д-р Уайлд, бихте ли ми подали синята раница? — Нина се пресегна към задната седалка и й я подаде. Иранката започна да рови из нея и измъкна архитектурни планове. — Баща ми се снабди с тях преди революцията. Надяваше се да ги използва, за да влезе в крепостта и да помогне на шаха, но за съжаление, революцията го изпревари.

Нина се намръщи.

— Революцията не избухна ли, за да бъде свален шахът?

— Различни революции, различни революционери — произнесе Чейс загадъчно.

— Реши да ги задържи, в случай че оставят аятолаха там, но не стана така. Може би ще ти свършат работа. — Шейла потупа с пръст по чертежите. — Тук има шахта към помещенията за прислугата в сутерена. Построена е за достъп към канализацията, която води към реката.

Нина сбърчи нос.

— Пфу! Да не би отходните води да се изливат направо в реката?

— Буквално зариват с лайна хората — обади се Чейс. — Но тази шахта… дали можем да стигнем до нея през отходната тръба?

— Да. Само че има един проблем…

Кастил се плесна по челото.

— Ама, разбира се, че има.

— Тръбата — започна да обяснява Шейла — е малка. Прекалено тясна, за да можеш да се напъхаш в нея, Еди. Боя се, че нито ти, нито Кастил ще успеете.

— Не, не е необходимо да се извиняваш — отвърна Кастил. — Да пълзя в тръба, пълна с мръсотии? Както се казва, това вече сме го минавали… цапал съм си тениската.

— Значи е прекалено тясна за мен и Хюго? Не можем да изпратим и Хафез в това състояние, ти също няма как да минеш с този корем… — По устните му се плъзна коварна усмивка. — Д-р Уайлд…

— Да? — Миг по-късно Нина схвана. Всички я гледаха очаквателно. — Не!

Горните етажи на дома на Хаджар бяха също толкова претенциозни, както изглеждаха и отвън, установи Кари, когато ги изведоха с Волгин от килиите. Контрабандната търговия на древни персийски съкровища очевидно бе високо доходна, и изглежда Хаджар бе похарчил значителна част от приходите си за украси и предмети, изработени от злато. За разлика от собственото й семейство, тук богатството не означаваше вкус.

Офисът на Хаджар представляваше кръгла стая в най-високата куполообразна кула. Тракането на токчетата й по излъскания мраморен под отекна в просторното помещение. Самият Хаджар седеше зад голямо полукръгло бюро, покрито с мрамор, с обрамчени в злато ръбове. На стената отзад се виждаше голям плазмен екран и Кари забеляза черното око на видеокамера в по-ниския му край.

— Госпожице Фрост! Юри! — прогърмя с фалшива сърдечност гласът на иранеца. — Толкова се радвам, че ви виждам!

— Не ми губете времето, Хаджар! — сряза го Кари хладно. — Кажете ми направо какво искате.

Хаджар изглеждаше леко раздразнен.

— Много добре. Сега ще бъде осъществен видеоконферентен разговор с баща ви. Искам да сте тук, когато го уведомявам за… намерението си. Той е много неотстъпчив човек и не престава да държи на своето. Започвам да губя търпение.

— Има много работа.

— М-м-м, сигурен съм. Беше толкова настоятелен да се свърже с вас, почти колкото и конкурентът ви, господин Куобрас.

— Говорил си с Куобрас? — преглътна мъчително Волгин.

— Все още не лично, но скоро ще стане. Щом се касае за нещо толкова важно като това… — Той се пресегна и взе атлантския артефакт от кадифеното му легло, блестящите отражения от повърхността осветиха лицето му като огън. — Знам, че би искал да разговаря с мен.

— Колкото и да е готов да плати Куобрас за артефакта, баща ми ще ви даде повече — каза Кари.