Хаджар се приближи до един офицер и се ръкува с него.
— Капитан Махджад! Мога ли да ви представя моите… бизнес сътрудници?
Махджад, дългурест брадат мъж, се ухили на групата пленници.
— С удоволствие. Е, Фейлак, какво искаш да правиш с тях?
— Блондинката и руснака — вземам ги със себе си.
Махджад хвърли похотлив поглед на Кари, която му отвърна с леденостудено изражение.
— Не знам за него, но определено съм наясно тя за какво ти е.
— Не е това. Въпреки че… — Хаджар се замисли, после отново се разсмя. — Колкото до другите, изобщо не ме интересуват. Стига да не се влачат подире ми.
— Няма проблем. Министерството на културата е уведомено, че група чужденци се опитват да откраднат наши съкровища. Ще им дадат най-малко двайсет години затвор — ако доживеят до процес.
— Оставям ги на теб. — Хаджар изщрака с пръсти към бодигардовете си. — Закопчайте ги в белезници — заповяда той, сочейки Кари и Волгин.
— Къде я водите? — извика Чейс, но един от войниците замахна и го удари с приклада по гърба.
— Вкъщи. Не се тревожи, нищо няма да й се случи. Стига баща й да прояви готовност за сътрудничество.
— Имате намерение да искате откуп за мен? — попита Кари ужасено. Един от бодигардовете издърпа ръцете й назад и й щракна белезници на китките.
— Смятам, че ще е честно да получа още десет милиона долара, а вие? — обърна се Хаджар към Чейс, като я игнорира. — Ако аз имах такава красива дъщеря, щях да си помисля, че е изгодно. — Той понижи глас и продължи с по-заплашителен тон: — За да съм сигурен, че ще си остане красива.
— Само да си посмял да й сториш нещо — изръмжа Чейс, — ще те убия.
— Това ли е най-добрата заплаха, която можа да измислиш? — подигра му се иранецът.
— Щом настояваш.
Хаджар сви рамене.
— Ами хубаво. Ще му мисля затова… след двайсет години.
— Господин Чейс — бързо изрече Кари, докато бодигардовете изблъскваха нея и Волгин навън, — помнете за какво бяхте нает. Пазете д-р Уайлд. Това е главният ви приоритет.
— Но…
— Разбрахте ли?
Чейс кимна неохотно.
— Да.
— Добре. — Кари насочи вниманието си към хеликоптера, след това обърна очи към Хаджар. — Разполагате само с пет седалки, а ние сме шестима.
— Вие може да седнете в скута на Волгин — рече Хаджар с похотлива усмивка. — Той заслужава едно последно удоволствие… преди да го изпратя отново при Куобрас.
Кръвта се отдръпна от лицето на руснака.
— Какво? Не! Не, Фейлак, двамата с теб имахме споразумение!
— Сигурен съм, че Куобрас ще предложи по-добро споразумение. Защо да се задоволявам с три милиона, след като мога да получа всичките десет милиона и да накарам Куобрас да ми плати още, за да върна теб и артефакта обратно при него?
— Не! — изкрещя Волгин. Въпреки че ръцете му бяха оковани зад гърба, той се хвърли срещу бодигарда, който го държеше и онзи загуби равновесие.
Другият пазач се завъртя, пусна ръката на Кари, когато Волгин му изпрати силен ритник в стомаха; след това го блъсна и се затича тромаво към къщата. Войниците се съвзеха от изненадата и вдигнаха оръжия.
— Не стреляйте! — извика Хаджар. Махджад го погледна стреснат, след което бързо повтори заповедта.
Войниците спряха за миг, разпънати между тренирания си инстинкт и заповедта на командира.
Това бе достатъчно за Чейс.
Той сграбчи за цевта пушката на най-близкия до него войник, светкавично извъртя китката му така, че мъжът изпусна оръжието и то се озова в другата му ръка; пръстът му бе точно върху спусъка.
Чейс усети топлината на куршума през металния ствол, когато пушката гръмна, обгаряйки дланта му. Войникът се килна назад и куршумът премина през него, опръсквайки Ленд Роувъра с кръв и разкъсана тъкан.
Преди някой да успее да реагира, Чейс превключи оръжието на автоматична стрелба и откри ураганен огън първо по снайперистите. Те бързо бяха повалени, останалите се хвърлиха на земята, притиснати от свистящите куршуми. Ако някой все пак се осмелеше да стреля по него, рискуваше по-скоро да уцели някой от своите. Това щеше да му спечели малко време.
— Нина! — изкрещя той. Тя втренчи очи в него неразбиращо, напълно неподготвена за смъртоносната ярост на действията му. Той протегна ръка да я хване, но един от иранците се оказа по-бърз от него и повали Нина на земята. Чейс не можеше да стреля, без да я нарани.
Светкавично смени тактиката.
— Хюго! — изкрещя той, обръщайки глава към Ленд Роувъра. Кастил вече бе последвал примера му и бе отнел пушката от войника, който го пазеше. Но в този миг зад гърба му изскочи друг иранец и го удари силно с приклад отзад по главата. Кастил рухна.
Читать дальше