Анди Макдермът - Експедиция Атлантида

Някой болезнено изпъшка и Чейс извъртя глава към звука. Хафез се мъчеше да се изправи на крака, но един от пазачите му с ритник го повали обратно на земята. Другият прицелваше винтовката си в Чейс…

Чейс се хвърли зад Ленд Роувъра. Времето му стигна точно колкото да затръшне вратата, преди прозорецът да се пръсне и куршумите да превърнат в решето алуминиевия корпус.

— Еди! — изкрещя Нина, когато войникът я дръпна и я изправи, подкарвайки я грубо към Ленд Роувъра. Тя се съпротивляваше и риташе, но той бе определено по-силен. Други двама иранци бяха приковали Кастил към земята.

Онзи с вдигнатото оръжие изпразни целия си пълнител в джипа.

За няколко мига всичко утихна. Войникът хвана надупчената от куршуми врата и я дръпна.

Ленд Роувърът беше празен. Онзи се взираше объркано. В този момент чу слаб звук и погледна надолу.

На пода отзад се търкулна една ръчна граната и спря.

Той отвори уста да извика…

Така и не успя. Гранатата избухна, като го отхвърли назад в градушка от нащърбени парчета метал.

Войникът, който държеше Кастил, бе пометен от взривната вълна, както се случи и с пазача на Хафез. Но двамата пленници, прилепени към земята, успяха да останат невредими под смъртоносните шрапнели.

Легнал до задното колело от другата страна на Ленд Роувъра. Чейс запуши с ръце ушите си, когато вратата над него бе отнесена от пантите си. Проследи я с очи как лети като гигантско фризби и после пада на земята.

Погледна изпод джипа. Най-близко намиращите се войници бяха или ранени, или мъртви, а останалите се съвземаха от шока на експлозията. Десетима, и всичките — въоръжени.

И всичките — бесни.

Дългата бяла дреха на Кари мигновено привлече погледа му към хеликоптера. Един от бодигардовете на Хаджар я държеше, а иранският капитан я държеше под мушката на пистолета си, докато лаеше заповеди на подчинените си.

Нина…

Войникът, който я беше нападнал, се прикриваше зад нея.

Не можеше да рискува и да стреля. Пък и имаше само няколко патрона.

Мислите му препускаха трескаво в търсене на решение.

Нина беше в относителна безопасност в момента, макар и пленена, но това нямаше да трае дълго, след като на някой от иранците му хрумнеше идеята да я използва като заложник, принуждавайки го да капитулира. Хаджар и капитан Махджад говореха английски и бяха чули нарежданията на Кари да защитава Нина с цената на всичко…

А за да я защити точно сега, означаваше, че трябва да я изостави.

Той стисна своя G3 и се наведе под прикритието на димящия Ленд Роувър, докато се изтегли назад — след това изстреля останалите му патрони. Умишлено се целеше високо, за да не улучи никого — искаше само да ги накара да се наведат, да ги обърка, докато тича към високия склон и после се спуска към дъното на долината.

Зад него изтракаха затворите на пушките.

Един куршум изсвистя покрай главата му, достатъчно близко, за да накара сърцето му да се свие. Той скочи от склона и прелетя във въздуха, за да се приземи… върху вратата на Ленд Роувъра.

Тя лежеше сред прахоляк и камъчета; Чейс се залепи за нея като дете за летяща шейна.

Знаеше добре, че няма да стигне далеч — склонът беше прекалено каменист. Но пък и не му бе нужно. Просто се нуждаеше от малко преднина, преди иранците да дотичат и да открият огън по него.

Отпред се издигаше голям скален блок, стърчеше от склона като развален зъб. Чейс скочи отново, хвърляйки се странично; съприкосновението му със земята се оказа доста болезнено, когато вратата на джипа се разби в скалата и се смачка като мукава. Той се опита да използва краката си като спирачки, но се движеше прекалено бързо и се търкулна безпомощно по склона. Песъчинки и ситен чакъл се набиха в лицето му и го заслепиха.

Отгоре последва безредна стрелба.

Нещо го шибна. Не беше куршум, а жилава трева и бодливи храсти. Това означаваше, че е близо до дъното на долината. Но колко близо?

Насили очите си срещу смъдящия прахоляк… и видя групата да се спуска подире му.

С вик, повторен от околните възвишения. Чейс падна в празното пространство.

Един от войниците примига.

— Уха! Здравата ще се натресе.

Чужденецът беше скочил точно над входа на железопътния тунел и бе изчезнал от поглед.

— Ще си намери, каквото търси! — изръмжа мъжът. От специалните сили или не, едно падане от такава височина върху непрощаващата стомана и бетона на релсите щеше да изпочупи костите, или дори да убие всекиго.

Махджад тръгна към тях и погледна надолу. Лесно беше да се проследи пътят на англичанина надолу по следата от надигащия се прахоляк около тунела.