Анди Макдермът - Експедиция Атлантида

— Тази катастрофа явно не е била малка — отбеляза Чейс жизнерадостно. — Или поне така дочух.

Хаджар спря и го изгледа.

— Да не се опитвате да ме обидите, господин Чейс?

— Не-е-е. Щяхте да разберете, ако ви обиждах.

— А сега може ли да видим предмета? — напомни Кари. Хаджар хвърли сърдит поглед към Чейс, преди ключалката на куфарчето му да изщрака и той да го отвори.

Вътре, върху пласт предпазен дунапрен, лежеше атлантският артефакт.

Това нещо със сигурност беше направено от орейхалк, помисли си Нина. Нищо друго не блестеше с такъв неповторим яркочервен блясък.

Явно е било полирано грижливо и с удоволствие. Върху него нямаше никакви следи, нито отпечатъци от пръсти или петна. Единственият му дефект бе малката пукнатина върху едната страна, откъдето Волгин бе взел проба. Без съмнение това бе същото парче, което бе видяла като холограма.

А сега можеше да види цялото. Отпред, точно над издутината от вътрешната страна, имаше малък скосен жлеб. А под него се виждаха знаци…

— Може ли да го разгледам? — попита тя Хаджар; гласът й прозвуча почти като благоговеен шепот.

— Разбира се.

Нина си сложи латексови хирургически ръкавици и внимателно взе артефакта от куфарчето. Беше по-тежък, отколкото изглеждаше, явно с висок процент златно съдържание. В заобления му край бе издълбана стрелка, както и вълнообразна линия с някакви ситни знаци от двете й страни, които минаваха по дължината; но това, което привлече вниманието й, бе надписът. Тя обърна предмета към светлината от прозореца.

— Какви са? — попита Кари.

— Глозелски букви, или много близък до тях вариант. Или поне повечето от тях са такива. — Нина посочи някои символи с върха на облечените си в ръкавици пръсти. — Но тези тук са нещо друго. Различна азбука.

— Знаете ли каква е?

— Изглежда ми позната, но още не мога да разбера каква. Това е друг вариант, въпреки че не е стандартна азбука. Трябва да погледна бележките си.

— Само кажете какво ви е нужно, ще ви го осигурим — каза Кари. — Но това нещо е автентично, нали?

Нина отново обърна предмета. Долната страна изглеждаше точно както на холограмата, с металния чеп, стърчащ от горния край. Освен това нямаше никакви знаци.

Тя натисна с върха на пръстите си заобления край и отново го обърна.

Сетивен спомен…

Формата й напомняше нещо, извивката на метала бе почти позната…

— Д-р Уайлд? — Кари леко докосна ръката й и тя се сепна, осъзнала, че е вперила очи в предмета от доста време, потънала в мисли. — Автентичен е, нали?

— На пръв поглед така изглежда. Но трябва да се направи металургичен анализ, за да се потвърди.

— Боя се, че не нося тигел и спектрограф — каза Кари с лека усмивка. — В случая решаващо е вашето мнение.

— Добре… — Нина си пое дъх и прочисти гърлото си. Десет милиона долара бяха много пари, повече, отколкото някога щеше да види. — Ако е фалшификат, то е много скъп. И изключително добре направен — не са много хората по света, които могат да пишат на глозелски.

— А вие можете ли да го прочетете? — попита Чейс.

— Част от него. — Нина посочи няколко думи. — „От север“, „уста“, „река“. Бих казала, че тази черта тук — тя посочи маркировката по дължината на парчето, — е карта или някакъв ориентировъчен знак. За посоки.

Кари й се усмихна за миг, преди лицето й да придобие сериозно изражение.

— Това ми е достатъчно. Господин Хаджар, купуваме го.

— Прекрасно — каза мъжът и се усмихна, въпреки напиращата от цялото му същество алчност. — Какво ще кажете за привеждането на парите?

Кари направи знак на Нина да остави артефакта върху подноса, след което затвори куфарчето. Чейс го придърпа към себе си, докато Кари отваряше своето куфарче.

Нина почти очакваше да е пълно с банкноти, но вместо това видя електронно устройство с телефонни слушалки. Кари извади телефона и разгъна дебела антена, после натисна един бутон и сложи слушалките на ушите си.

— Трансфер — каза тя, когато някой отсреща отговори; след няколко секунди продължи; — Трансфер, номер на сметка 7571–1329 към сметка номер 6502–6809. Предварително наредена, код за потвърждение нула-едно-танго-фокстрот. Десет милиона щатски долара. — Тя направи пауза, заслушана напрегнато в повторението на думите й отсреща. — Да, потвърждавам. — Тя натисна с десния си палец тъмното екранче на устройството в куфарчето си, след което кимна на Хаджар.

— Трябва да използвам левия си палец — ухили се той мазно.

Кари изчака за потвърждение на отпечатъка от палеца му, след това кимна на Хаджар отново: иранецът изглеждаше необикновено доволен от себе си, когато се обърна към Волгин.