Анди Макдермът - Експедиция Атлантида

Чейс изчака витлата да забавят и излезе. Хаджар беше с компания. Освен пилота, в Рейнджъра имаше още трима души. Той наведе рамене, усещайки тежестта на магнума в кобура под якето си, готов да го използва, ако се наложи. Само ако се наложи.

Задните врати на хеликоптера се отвориха и двама едри, брадати мъже с тъмни костюми и слънчеви очила огледаха района, преди да скочат и да вперят погледи в Чейс. От начина, по който се държаха, можеше да прецени, че са бивши военни — но обикновени войници, не от спец частите. Можеше да се справи с тях.

Единият се наведе по-близо към хеликоптера и заговори на фарси. Вратата се отвори и Фейлак Хаджар излезе.

За разлика от бодигардовете си, той бе облечен в традиционна арабска роба. Но също като тях носеше слънчеви очила — макар да си личеше, че неговите са много по-скъпи.

Отвътре го последва друг мъж. Беше бял, с къса, остра коса, с няколкодневна брада и предпазлив израз на лицето. Чейс предположи, че това е Юри Волгин.

— Вие ли сте Чейс? — попита Хаджар.

— Да!

— Къде е госпожица Фрост?

— Къде е предметът? — поиска да разбере Чейс. Хаджар се намръщи, след което се върна обратно в Джет Рейнджъра и изнесе малък кожен куфар. Кимайки, Чейс отстъпи.

— В къщата — каза Хаджар и посочи с очи черното куфарче. — На завет от вятъра, какво ще кажете?

— Какъв вятър? — промърмори Чейс. Витлата вече бяха напълно спрели, само от време навреме полъхваше. Той още веднъж огледа района, за да се увери, че са сами, но не видя никого.

Отиде до Ленд Роувъра.

— Е? — попита Кари.

— Всичко изглежда наред, но… — Той отново се огледа, преценявайки пейзажа. Нямаше знаци за друго присъствие — не че някой би могъл да се скрие наблизо. — Просто бъдете предпазливи, нали?

— Не му ли вярвате? — попита Нина.

— Исусе Христе, не. Дори не знам защо точно. Хафез, ти остани тук. Ако има нещо, натисни клаксона.

— Ще го направя. — Хафез се протегна под таблото и извади револвер, който остави в скута си.

Чейс отвори вратата за Нина. Кастил стори същото за Кари.

— Трябва да призная, че всичките тези оръжия ме правят малко неспокойна — каза Нина на Чейс.

— Какво? Мислех си, че вие, археолозите, непрекъснато стреляте или се разминавате с куршумите като Индиана Джоунс.

Тя присви очи.

— Едва ли. Единствената ми стрелба е била с камера.

— Надявам се да си остане така — каза Кари, докато крачеха към къщата, а полите на бялата й дреха се вееха при всяко нейно движение. Хаджар и придружителите му спряха пред вратата на малката сграда, неспособни да откъснат очи от нея. — След вас — каза им тя, като направи жест навътре със собственото си метално куфарче.

Вътрешността на къщата бе тъмна, единствената светлина идваше от малко прозорче. Макар имуществото да бе отнесено още при изоставянето на къщата от обитателите й, в центъра още стоеше голяма маса от грубо одялано дърво.

Кастил извади една факла от якето си; прегъна я да спука стъклото вътре и химикалите да се смесят, при което заигра жив оранжев блясък. Толкова силна реакция, знаеше Нина, би траяла не повече от петнайсет минути, което означаваше, че цялата трансакция трябваше да се побере в рамките на това време. Това не й харесваше. Означаваше, че тя ще трябва да определи автентичността на артефакта набързо — и ако сбъркаше, Фрост щяха да загубят десет милиона долара. Можеше да го направи и без такъв натиск.

Искаше й се само да излезе права.

Хаджар и бодигардовете му застанаха от единия край на масата, Чейс, Кари и Кастил — от другата. Нина се хвана, че оглежда Волгин. Руснакът изглеждаше притеснен, пръстите му трепереха.

— Готови ли сте да направим размяната? — попита Хаджар.

— След като видим предмета — отвърна Кари спокойно. — И след като д-р Уайлд се убеди, че е автентичен.

— Уайлд? — повтори Волгин шокиран. Нина забеляза, че мъжът избягва да я гледа директно. — Роднина на Хенри и Лора Уайлд?

— Да, те са ми родители. Бяха — поправи се тя. — Защо?

Волгин не отговори, но Хаджар нетърпеливо ги прекъсна.

— Въпросното парче е автентично. Ето го тук. — Той сложи куфарчето си на масата и набра комбинацията, за да го отключи. Нина се изненада като видя, че дясната му ръка липсва, заменена от стоманена кука. Не можеше да отклони погледа си от нея.

— Може би си мислите, че съм крадец, а? — попита той хладно.

— Ами… не, аз…

Хаджар поклати глава.

— Вие западняците, не можете да се отървете от клишетата и предразсъдъците си — произнесе той, докато отваряше капака. — Загубих ръката си при мотоциклетна катастрофа. Не съм крадец.