Анди Макдермът - Експедиция Атлантида

Иран

Нина разтърка раздразнено ръката си.

— Още ме боли.

— Да не искате да пипнете някоя екзотична средноизточна болест? — попита Чейс весело. — По-добре се подсигурете, вместо да съжалявате.

— Знам, знам. Само ми е неприятно.

— Това е нищо! Трябваше да видите инжекциите, които ми слагаха, когато бях в Специалните части. Ей такива големи игли! Няма да искате да знаете къде ги забиваха.

— Със сигурност не бих искала да знам.

Гълфстриймът тъкмо бе прелетял над Черно море и Турция по пътя си към Иран. Не бяха поели по директния маршрут от Норвегия, вместо това заобиколиха към Прага, за да вземат още един пътник. В самолета с Нина, Чейс и Кари, която седеше сама в задната част на салона и работеше на лаптопа си, пътуваше и един мъж, когото Чейс представи като Хюго Кастил. От начина, по който се шегуваха един с друг, беше ясно, че са стари приятели.

— Да, с Едуард се познаваме отдавна — потвърди темпераментният, с продълговато лице европеец — французин навярно, помисли си Нина, съдейки по акцента му. — Работили сме заедно в много специални операции за НАТО. По-точно секретни, както казвате вие — добави той и разтърка острия си нос.

— Значи сте били във френската армия?

Кастил се изправи в седалката си с израз на голямо възмущение:

— Френската? Ама моля ви се! Аз съм белгиец, мадам!

— Съжалявам! Не съм разбрала — побърза да се извини Нина, преди да осъзнае, че Чейс се смее. Лицето на Кастил също се опъна в усмивка. — Хей, ама вие на майтап ли ме вземате?

— Малка шегичка — каза Чейс. — Хюго упражняваше френския си. Белгиец е, това е единственият трик за привличане на вниманието.

— Английски еснаф — подсмръкна Кастил. Извади от джоба на якето си една лъскава ябълка и я огледа внимателно, преди да отхапе.

— Е, какво можем да очакваме в Иран, мистър Чейс? — попита Нина.

— Наричай ме Еди. — Изражението му стана сериозно. — Надявам се да нямаш много вземане-даване с местните. Нещата трябва да са прости: срещате се с Хаджар, решаваш дали това нещо е истинско, след това шефа — той кимна към Кари, която продължаваше да се занимава с компютъра си — трансферира парите и край. Такъв е планът, ако всичко е законно.

— А ако не е?

Той потупа коженото си яке, провесено върху дръжките на седалката. Прикладът на пистолета му личеше ясно.

— Тогава ще има неприятности. Не се притеснявай, ще се оправим. Ще те пазя, док.

— Ние ще ви пазим — поправи го Кастил, докато дъвчеше парчето ябълка.

— Благодаря. — Нина не сподели безпокойствата си.

Лаптопът на Кари издаде звук. Тя погледна екрана изненадано, след това сините й очи проблеснаха и тя улови погледа на Нина, миг преди да се върне отново към компютъра. Бързо натрака нещо по клавиатурата, после затвори лаптопа и седна в седалката срещу Нина.

— Нещо не е наред ли? — попита Нина.

— Не — просто един имейл от баща ми, нещо, което не очаквах. Не е за притеснение, всъщност — добри новини. Но не е точно сега моментът, така че… — Тя се наведе напред, усмихвайки се за първи път, откакто се бяха срещнали, като разкри блестящи бели зъби. — Мисля, че трябва да ви се извиня, д-р Уайлд.

— За какво?

— Не бях най-добрата домакиня. Бях прекалено заета с работата си за фондацията, с тази експедиция… Съжалявам, ако съм се държала малко хладно и дистанцирано.

— Не, няма защо да се извинявате — увери я Нина. — Вие сте много заета, сигурна съм, че трябва да правите много неща наведнъж.

— Е, вече не. От този момент отдавам цялото си внимание на вас и тази мисия. Искам да е успешна — искам също да сте в безопасност.

— Благодаря — кимна Нина, усмихвайки се в отговор.

Кари вдигна очи към Чейс.

— Господин Чейс — каза тя, фиксирайки го с неодобрителен поглед, — в деколтето ми ли се опитвате да надничате?

Нина потуши кикота си, а Кастил прикри смеха си с ново отхапване на ябълка. Чейс безспорно бе хванат в момент на прегрешение, но вместо да се опита да отрече, само се облегна назад и вдигна вежди.

— Щом аз мога да го направя, тогава може и всеки иранец, който ви види, а те се интересуват много от женските секси дрешки. Мислех си дали няма да е по-подходящо да се преоблечете в нещо по-старомодно, преди да кацнем.

Кари носеше тесен бял потник и кожени джинси, подобни на онези, с които бе облечена в Равнсфйорд.

— Имате право. За щастие, съм се подготвила.

— Д-р Уайлд е добре, трябва да си облече само сако.

Нина го погледна.

— Да не би да казвате, че съм старомодна, господин Чейс? — Тя би използвала думата „непретенциозна“ и „практична“, ако трябваше да опише собствените си джинси, блуза и здрави обувки.