Анди Макдермът - Експедиция Атлантида

Фрост кимна на Шенк, който включи осветлението. Холограмата избледня и илюзията за плътност изчезна.

— И къде е той в момента? У кого? — попита Нина.

— Продавачът се казва Юри Волгин — започна Фрост. — От хората на Куобрас. Както изглежда, Волгин иска да напусне Братството; иска също така достатъчно пари, за да скрие от Куобрас продаването на артефакта. Изпрати ни парчето от орейхалк и холограмата чрез посредник, един иранец — Фейлак Хаджар.

Нина се намръщи.

— Чувала съм името.

— Не съм изненадан. Продава антични персийски артефакти, които, предполагам, не са за продан.

— Крадец на гробници — каза тя с отвращение.

— Бил е такъв, макар да се съмнявам, че си е цапал ръцете от години. Забогатя, като продаваше национални съкровища на частни колекционери зад граница. Достатъчно могъщ е, за да може да си позволи да си купи имунитет от иранското правителство.

— Освен това е доносничил за конкурентите си — обади се Чейс, — отклонявал полицията от себе си, като я насочвал към тях. Не го познавам лично, но познавам хора, които са имали работа с него. Не е популярен тип, но щом продава това нещо, сигурно смята, че е автентично. Може да е гадняр, но се грижи за репутацията си.

— Той има възможностите да изтъргува този артефакт и да защити Волгин от Куобрас — каза Фрост. — Ето защо съм склонен да вярвам, че предметът е автентичен. Но не съм склонен да дам повече от десет милиона долара, без да имам доказателство. Ето тук излизате на сцената вие.

Нина примига.

— Аз?

— Искам да изследвате предмета и да решите дали е това, което Волгин твърди за него.

— Казвате ми, че трябва да отида в Иран? — Тя преглътна. — Там не са особено благосклонни към американците.

Чейс се засмя.

— Аз ще съм с теб и ще те пазя. Заедно с още няколко души приятели. Няма защо да се тревожиш.

— Бил ли си в Иран преди?

Той отвърна уклончиво:

— Неофициално…

— Господин Чейс и хората му ще се грижат за вас — намеси се Фрост. — Ще дойде и Кари, като мой представител.

— Но какво ви кара да мислите, че ще мога да определя дали този артефакт е автентичен, или не? — попита Нина, сочейки към призрачната холограма.

— Вие сте експерт по древни езици, нали? — попита Кари.

— Не бих казала експерт — възрази тя. — В смисъл че съм учила тази специалност и мога да кажа, че различавам финикийски от нумидийски, но не съм крупен специалист.

— От онова, което съм чувал, вие сте много по-добра, отколкото твърдите. Може би по-добра и от майка си. — Нина погледна Фрост с изненада. — Познавах родителите ви — всъщност финансирах експедицията до Тибет, където те… — Той направи пауза и отклони очи. — Огромна трагедия. Огромна загуба.

— Никога не са споменавали пред мен, че сте ги финансирали — каза Нина.

— По моя молба. Сега, когато знаете на какво е способен Куобрас, разбирате защо отдавам голяма важност на сигурността. Куобрас ще направи всичко възможно, за да спре откриването на Атлантида и разполага с доста сериозни възможности — както и с влиятелни приятели по света.

— Като например?

— Вероятно е по-безопасно, ако не знаете. Но колкото до артефакта, ако Юри Волгин казва истината, вие трябва да сте в състояние да ни кажете дали е автентичен при прочитането на текста. Само си представете — продължи Фрост, а в гласа му се прокрадна известна театралност, — ще можете да държите в ръка действителен предмет от Атлантида!

— Ако е автентичен.

— Което вие, като най-квалифицираният човек в света, ще определите.

Нина се замисли над думите му. Все още не гореше от желание да отиде в страна, която проявяваше откровена враждебност към Запада и американците в частност, но беше ходила преди на експедиции и в по-малко приятелски настроени държави, а потенциалната награда в този случай далеч надхвърляше стойността на всичко, което бе открила до този момент.

Освен това, както Фрост каза, тя нямаше да замине сама.

А ако избереше да не отиде, какво щеше да прави? Да се върне в Ню Йорк, където току-що й бяха отказали финансиране… и където постоянно щеше да се озърта дали хората на Куобрас не са по петите ѝ?

— Окей — реши тя, — съгласна съм. Кога тръгваме?

Фрост се усмихна.

— Веднага, когато сте готова.

— Харесва ми начина ви на мислене — каза Нина, отвръщайки му с усмивка. — Само защото Атлантида е чакала единайсет хиляди години, не означава, че трябва да чака още…

— Тогава — каза Кари, — да вървим и да започваме.