Стив Бери: Наследството на тамплиерите

— Да, госпожо.

Той запали колата.

Докато седях в едно кафе на Хобро Плац, реших, че прототипът на моя главен герой трябва да живее в Копенхаген. Бях известно време и в Южна Франция, където посетих местата, описани в тази книга. Но да разграничим фактите от художествената измислица.

Разпъването на Жак дьо Моле, описано в пролога, и вероятността именно неговият образ да фигурира върху торинската плащаница са заключения на Кристофър Найт и Робърт Ломас, в книгата им „Вторият месия“. Голяма част от разказаното чрез Марк Нел съответства на всички научни доказателства, събрани за плащаницата през последните 20 години.

Абатство „Де Фонтен“ е измислено. Всички места, описани в Дания обаче, съществуват в действителност.

Ларс Нел олицетворява общото у много мъже и жени, посветили живота си на историята на Рен-льо-Шато — едно наистина мистериозно място.

Книгата „Надгробните паметници на Лангедок“ от Йожен Стюблен е част от фолклора на Рен, макар че никой не е виждал копие от нея. Тя фигурира в каталога на Националната библиотека в Париж, която обаче не разполага с нито един екземпляр.

Оригиналната надгробна плоча на Мари д’Отпул дьо Бланшфор липсва, вероятно унищожена от самия Сониер.

Всички факти относно фамилията Д’Отпул и връзката й с тамплиерите са истински. Абат Бигу е бил изповедник на Мари и именно той поръчал надгробната й плоча десет години след смъртта й. Бигу напуснал Рен през 1793 г. Дали действително е оставил след себе си тайни послания е само едно предположение.

Убийството на абат Антоан Жели не е измислено. Той наистина е бил свързан със Сониер, като някои дори смятат, че Сониер може би има пръст в неговата смърт.

Никога няма да разберем дали съществува крипта под църквата в Рен. Местните власти не разрешават разкопки.

Описаната вестготска колона съществува и е изложена в Рен. Сониер наистина я обърнал наопаки и издълбал думи в нея. Връзката между 1891 г. (1681 г., ако се прочете обратно) с надписа върху надгробната плоча на Мари д’Отпул е в сферата на предположенията.

Сградите и всичко, създадено от Сониер във връзка с църквата в Рен, наистина съществуват. Всяка година десетки хиляди посетители разглеждат владенията на Сониер.

Ноел Корбю действително е живял в Рен. Книгата „Съкровищата на Рен-льо-Шато: Разбунена мистерия“ от Бил Пътнам и Джон Едуин Уд е основана върху разказите на Корбю. Той е купил имението на Сониер от любовницата му. По общо мнение, ако Сониер е знаел нещо, го е споделил с нея. Част от легендата (вероятно също измислена от Корбю) е, че любовницата е казала на Корбю истината, преди да умре през 1953 г. В крайна сметка легендата за Рен се появява през 1967 г. в книгата „Прокълнатото съкровище на Рен-льо-Шато“ от Жерар дьо Сед.

Тамплиерите, разбира се, са съществували и тяхната история, както и уставът им, са достоверно предадени. Всичко, извършено от ордена и описано в тази книга, е свидетелство за една организация, изпреварила времето си. Що се отнася до изгубеното богатство и знания на тамплиерите, нищо не е било намерено след чистката през октомври 1307 г. Споменаването на каруци, отправили се към Пиренеите, се основава на древни исторически източници, макар че не може да се докаже.

За съжаление досега не са открити хроники на ордена. Но може би те все пак съществуват и очакват някой да ги открие в тайното скривалище на тамплиерите.

Евангелието на Симон е мое творение. Но алтернативната концепция за възкръсването на Христос е заимствана от книгата „Възкресението, мит или реалност“ на Джон Шелби Спонг.

Противоречията между четирите евангелия в Новия завет по отношение на възкресението са били предизвикателство за изследователите през вековете. Фактът, че е бил намерен само един скелет на разпнат човек, е повдигал много въпроси, коментари и различни изявления. Искрата, която вдъхнови написването на тази книга, бе краткото, просто и същевременно странно за глава на Римокатолическата църква изявление на папа Лъв X: „Добре ни послужи този мит за Исус“.

$source = Моята библиотека

$id = 37836

$book_id = 8113

Офицер. — Б.пр.