Стив Бери: Наследството на тамплиерите

Всички съмнения ме напуснаха. Скръбта ми изчезна. Исус не беше мъртъв. Беше жив. В мен беше възкръснал надигналия се Бог. Усещах присъствието му ясно, сякаш стоеше до мен. Спомних си как често ми казваше: „Симоне, ако ме обичаш, ще намериш овците ми.“ Най-сетне осъзнах, че обичайки като него, всеки може да открие Бог. Следвайки неговите дела, всички можем да познаем Бог. Пътят към спасението е да живеем като него. Бог беше слязъл от небето в тялото на човека Исус и чрез деянията и думите му ние го бяхме познали. Посланието беше ясно. „Грижи се за нуждаещите се, утеши нещастните, приласкай отритнатите. Прави това и Бог ще бъде доволен.“ Бог отне живота на Исус, за да прогледнем. Аз просто бях първият, който прие истината. Задачата е ясна. Посланието трябва да остане живо чрез мен и останалите вярващи.

Когато разказах прозрението си на Яков и Йоан, те също повярваха. Преди да напуснем Йерусалим, се върнахме на мястото и изкопахме от земята тленните останки на Исус. Взехме ги и ги положихме в една пещера. На следващата година се върнахме и събрахме костите му. Тогава написах това свидетелство, което положих до Исус, защото заедно с него те са Словото.

Марк бе едновременно объркан и смаян. Чел бе за Симон. Първоначално името му било Цефас на арамейски, след това Петрос или камък — на гръцки. Накрая станал Петър, а Евангелието цитираше думите на Христос: На тоя камък ще съградя църквата си.

Това бе първото древно описание, което звучеше смислено. Без свръхестествени събития или чудодейни появи. Без действия, които противоречат на историята и на логиката. Без лишени от последователност подробности, които да хвърлят сянката на съмнението. Бе просто разказ на обикновен рибар за общуването му с един велик човек. Човек, чиито добри дела и мъдри думи бяха продължили да живеят и след смъртта му и бяха вдъхновили рибаря да продължи каузата му.

Симон определено не бе притежавал интелекта и способностите да предложи сложните религиозни идеи, които се появили много по-късно. Неговите разбирания се бяха свеждали до човека Исус, когото бе познавал и когото Бог бе прибрал чрез насилствена смърт. Симон бе наясно, че за да познае Бог, за да бъде част от него, трябва да следва стъпките на човека Исус. Неговото послание щеше да остане живо само ако той и другите след него успееха да му вдъхнат живот. И така смъртта нямаше да задържи Исус. Щеше да има възкресение. Не в буквален, а в духовен смисъл. И в съзнанието на Симон Исус действително бе възкръснал. От това начало в една есенна нощ, шест месеца след екзекуцията на човека Исус, се бе родила Християнската църква.

— Тези арогантни глупаци — измърмори Дьо Рокфор. — С помпозните им църкви и теологични брътвежи. Всичко е лъжа.

— Не е така.

— Какво говориш? Не е имало никакво зрелищно разпъване на кръста, нито празна гробница, нито ангели, провъзгласяващи възкресението на Христос. Всичко е измислица, съчинена от хората. Написаното има смисъл. Всичко започва в момента, в който един човек осъзнава нещо със собствения си ум. Нашият орден е изтрит от лицето на земята, братята ни са измъчвани и избивани и всичко в името на уж възкръсналия Христос.

— Ефектът е същият. Ражда се Църквата.

— Нима смяташ, че Църквата щеше да просъществува, ако цялата й теология се основаваше единствено на откровението на един обикновен човек? Колко покръстени щеше да има?

— Но точно това се е случило всъщност. Исус е бил обикновен човек.

— Когото хората след него обожествили. И ако някой се опълчел срещу това, го обвинявали в ерес и изгаряли на кладата. Точно тук, в Пиренеите, били изтребени всички катари, задето не повярвали.

— Свещениците са направили каквото са сметнали за правилно. Наложило се е да преувеличават, за да оцелеят.

— Нима оправдаваш постъпката им?

— Всичко е свършено.

— Но ние можем да го поправим.

— Сониер със сигурност е прочел това.

— И не е казал на никого.

— Точно така. Видял е колко безсмислено би било.

— Не е казал на никого, защото щял да загуби несметни богатства. Нямал никакъв морал. Бил е крадец.

— Може и така да е. Но информацията определено му е повлияла. Оставил е толкова много следи в църквата си. Бил учен човек, знаел латински. Ако е открил посланието, в което съм убеден, значи го е разбрал. И все пак го е върнал в скривалището и е заключил вратата след себе си. — Марк се втренчи в костницата. Нима виждаше костите на човека Исус? Заля го вълна от тъга, когато осъзна, че от баща му също бяха останали само кости.