Стив Бери - Наследството на тамплиерите

— Нищо не разбирате — намеси се Хенрик. — Нещастникът е мъртъв.

— И аз скърбя за него. Той служеше на ордена с чест.

— Но е постъпил глупаво, като се е обадил на Дьо Рокфор — намеси се Касиопея. — Просто предизвика неприятностите.

— В последните дни от живота си предишният ни магистър задейства сложна верига от събития. Той ми разказа какво възнамерява да направи. Сподели кой всъщност е нашият сенешал и защо го е приел в ордена. Разказа ми за баща му и за предстоящите събития. И аз дадох обет за вярност, също като брат Джефри. Знаехме какво става. Сенешалът обаче не знаеше нищо. Беше ми наредено да не се намесвам, докато брат Джефри не потърси помощта ми.

— Твоят магистър е под нас заедно със сина ми — каза Стефани. — Котън, трябва да слезем долу.

Той долови нетърпението в гласа й.

— Сенешалът и Дьо Рокфор не могат да съществуват заедно — каза свещеникът. — Те са пълни противоположности. За доброто на братството може да оцелее само единият от тях. Предишният магистър се притесняваше дали сенешалът ще може да се справи сам. — Свещеникът погледна Стефани. — Ето защо вие сте тук. Той вярваше, че ще влеете сили на сенешала.

Стефани не беше в настроение за мистицизъм.

— Синът ми може да умре заради глупостта си.

— Този орден е оцелявал векове наред чрез битки и конфликти. Това е нашият път. Предишният магистър просто ускори конфронтацията. Знаеше, че Дьо Рокфор и сенешалът ще стигнат до сблъсък, но искаше битката между тях да има някакъв смисъл, да постигне някаква цел. Затова насочи и двамата към Великата тайна. Знаеше, че е скрита някъде, но се съмнявам да е вярвал, че някой от двамата ще успее да я открие. Сигурен беше обаче, че конфликтът назрява и че победителят ще е един. Знаеше също, че ако Дьо Рокфор се окаже победител, той бързо ще изолира съюзниците си, което и направи. Смъртта на двама от братята тегне над нас. Всички смятат, че ще има още жертви…

— Котън — прекъсна го Стефани, — аз тръгвам.

Капеланът не се помръдна.

— Мъжете отвън са обезоръжени. Направете каквото трябва. Тук няма да има повече кръвопролития.

Малоун сякаш чу думите, които мъдрият капелан не бе изрекъл.

Долу обаче нещата стоят другояче.

Не споделих нищо с никого, убеден, че за другите е по-добре да запазя някакъв документ. Такъв обаче не открих. Затова написах следното, за да знаете какво се случи.

Човекът Исус прекара дълги години, проповядвайки вярата си в земите на Юдея и Галилея. Аз бях първият от последователите му, но броят ни нарастваше, защото мнозина вярваха, че думите му притежават велик смисъл. Пътувахме с него, виждахме как той облекчава страданията, носи надежда и спасение. Той никога не изменяше на себе си, независимо от деня или случая. Ако тълпите го възхваляваха, той се обръщаше към тях. Когато го заобикаляше враждебност, той не показваше страх или гняв. Мислите, словата и делата на хората не му влияеха. Веднъж каза: „Всички ние носим Божия образ, всички сме достойни за обич, всички можем да израснем в Божия дух.“ Виждах как прегръща прокажени и покварени. Жените и децата бяха безценни за него. Той ми показа, че всички са достойни за обич. Казваше: „Бог е нашият баща. Той се грижи за всички, обича всички и прощава на всички. Нито една овца от стадото няма да се загуби с такъв пастир. Чувствайте се свободни да казвате на Бога всичко, защото само ако сте напълно откровени, сърцата ви могат да постигнат мир“.

Човекът Исус ме научи да се моля. Говореше ми за Бога, за страшния съд и за края на времето. Повярвах, че той може да контролира дори вятъра и вълните, тъй като беше толкова възвишен. Религиозните старейшини ни учеха, че болката, болестите и нещастията са божията воля и че трябва да приемаме гнева му с тъгата на каещите се. Човекът Исус казваше, че това е погрешно, и предлагаше на болните куража да оздравеят, на слабите — възможността да се сдобият със силен дух, а на неверниците — шанса да повярват. Човекът Исус притежаваше цел и изживя живота си, за да я постигне. Тя беше ясна на всички, които го следвахме.

Но по време на пътуванията си Исус си създаде врагове. Старейшините го смятаха за заплаха, защото проповядваше различни ценности, нови закони и застрашаваше авторитета им. Притесняваха се, че ако Исус бъде оставен да обикаля на свобода и да проповядва промяна, Рим би затегнал хватката си и всички биха страдали. Затова Исус беше арестуван за богохулство и Пилат постанови да го разпънат на кръст. Аз бях там в този ден и знам, че Пилат не беше щастлив от решението си, но старейшините настояваха за справедливост и Пилат не можеше да пренебрегне волята им.