Стив Бери - Наследството на тамплиерите

— Важно е да разберем какво има вътре.

Марк остави лампата си на пода и взе няколко древни ръкописа. Във въздуха литна прах. Той внимателно ги постави върху каменния под. Дьо Рокфор го последва. Скоро горната част на колоната беше разчистена.

— Би трябвало плочата да се плъзга — каза Марк.

Хванаха краищата й и тя се отмести много по-лесно, отколкото при олтара, тъй като колоната беше два пъти по-малка. Плъзнаха я и тя се разби на парчета на земята. Във вътрешността на колоната Марк откри тясно ковчеже, дълго около шейсет и високо около четирийсет сантиметра. Беше издялано от сиво-бежов камък — варовик, ако не се лъжеше — и беше в забележително добро състояние.

Той грабна лампата. Както очакваше, от едната й страна имаше надпис.

— Това е костница — каза Дьо Рокфор. — Надписана ли е?

Марк разгледа надписа и установи, че е на арамейски. Следователно беше автентичен. Обичаят мъртвите да се полагат в подземни крипти, докато всичките им останки се превърнат в сухи кости, които се преместват в каменни ковчежета, е бил доста разпространен сред евреите през първи век. Знаеше, че бяха оцелели около хиляда подобни костници. Само една четвърт от тях обаче имаха надпис, обозначаващ съдържанието им, което вероятно се обясняваше с факта, че голяма част от населението по онова време е било неграмотно. През вековете се бяха появявали множество фалшификати, а преди няколко години бяха открили костница, която се предполагаше, че съдържа костите на Яков, полубрата на Исус. Друго доказателство за автентичността на костницата беше използваният материал, който би трябвало да е тебеширен варовик от каменоломните край Йерусалим, както и стилът на резбата, микроскопския анализ на патината и въглеродни проби.

Марк беше учил арамейски в гимназията. Езикът беше труден и допълнително усложнен от различните стилове, диалекти и множеството грешки на древните писари. Начинът на издълбаване на буквите също можеше да се окаже проблем. В повечето случаи те бяха плитки, издълбани с пирон. Друг път бяха надраскани наслуки върху повърхността. Рядко, както беше в случая, буквите бяха ясни и дълбоко издълбани. Не му беше трудно да преведе думите. Беше ги виждал и преди. Прочете ги от дясно на ляво според изискванията на езика и ги обърна наум.

YESHUA BAR YEHOSEF

— Исус, син на Йосиф.

— Неговите кости?

— Сега ще проверим. — Той разгледа капака. — Повдигни го.

Дьо Рокфор се протегна и хвана плоския капак. Размърда го, докато камъкът се освободи. Повдигна капака и го положи вертикално до костницата. Марк рязко си пое дъх. В костницата имаше кости. Част от тях се бяха превърнали в прах, но повечето бяха непокътнати. Бедрена кост, пищял, няколко ребра, таз. Костици, прилични на пръсти, части от гръбнак. И череп.

Това ли беше открил Сониер? Под черепа лежеше малка книга в учудващо добро състояние. Това вероятно се дължеше на факта, че бе съхранявана в костницата, която от своя страна беше поставена в колоната. Корицата беше изящна, със златно покритие и обсипана с камъни, подредени във формата на кръст. Христос лежеше върху кръста, също изсечен от злато. Около кръста имаше камъни във всички нюанси на аленото, нефритеното и лимоненожълтото.

Марк взе книгата и издуха прахта и паяжините от корицата. Дьо Рокфор се приближи. Марк прочете посланието, изписано на латински в непрекъснат готически шрифт, без препинателни знаци. Мастилото беше смесица от синьо и алено.

ОТТУК ЗАПОЧВА ОПИСАНИЕТО ОТКРИТО ОТ БРАТЯТА ОСНОВОПОЛОЖНИЦИ ПО ВРЕМЕ НА ПРОУЧВАНЕТО ИМ НА ХРАМА НА ХЪЛМА ИЗВЪРШЕНО ПРЕЗ ЗИМАТА НА 1121 ГОДИНА ОРИГИНАЛЪТ КОЙТО БЕШЕ В СЪСТОЯНИЕ НА РАЗРУХА БЕШЕ ПРЕПИСАН АБСОЛЮТНО ТОЧНО НА ЕЗИК КОЙТО САМО ЕДИН ОТ НАС РАЗБИРАШЕ ПО ЗАПОВЕД НА МАГИСТЪР УИЛЯМ ДЬО ШАРТР ОТ 4 ЮНИ 1217 ТЕКСТЪТ БЕШЕ ПРЕВЕДЕН НА ЕЗИКА НА БРАТЯТА И ЗАПАЗЕН ЗА СВЕДЕНИЕ НА ВСИЧКИ.

Дьо Рокфор, който четеше над рамото му, каза:

— Книгата е поставена тук по някаква причина.

Марк беше съгласен.

— Виждаш ли какво следва?

— Мислех, че си тук заради братята. Не трябва ли книгата да бъде върната в абатството и прочетена на всички?

— Ще реша, като я прочета.

Зачуди се дали братята някога щяха да разберат. Той обаче искаше да узнае съдържанието на книгата и затова разгледа написаното на следващата страница.

— Написано е на арамейски. Мога да разбера само няколко думи. Този език е мъртъв от две хиляди години.

— В посланието се споменава, че това е превод.

Той внимателно разлисти страниците и забеляза, че следващите четири страници са написани на арамейски. По-нататък видя думи, които разбираше. СЛОВОТО НА БРАТЯТА. Латински. Ръкописът се беше запазил в отлично състояние, а повърхността му беше придобила цвят на старинен пергамент. Цветното мастило също беше доста ясно. Имаше и заглавие.