Скотт Мариани - Изгубената реликва

Малко преди къщата й каменистият път преминаваше в тясна пътека, покрита със ситен чакъл. Старата каменна къщичка беше уютно сгушена сред диви цветя и храсти. След дома на Бен във Франция Брук най-много обичаше да идва тук. Беше невероятно спокойно, без никакъв шум, никакъв рев на самолети като в Ричмънд на всеки деветдесет секунди. Освен порасналите храсти всичко изглеждаше точно както го бе оставила миналия път, когато бяха тук с Бен, спомни си тя с усмивка. Беше в края на юни, малко след като дългото им приятелство беше прераснало в пълноценна връзка, за което тя бе мечтала повече, отколкото й се искаше да признае. Бяха прекарали тук четири прекрасни дни. Хранеха се на малката тераса всеки ден и правеха дълги разходки в горичките наоколо. Нямаха никакви тревоги и притеснения и се наслаждаваха на любовта си. Бен изглеждаше толкова щастлив — по-щастлив, отколкото тя го бе виждала някога.

Искаше й се той да е тук с нея. Питаше се какво ли прави сега, дали е получил съобщението й. Нямаше търпение да го види отново. Поведението на Маршъл, което я бе принудило да бяга и да се крие, сега я ядосваше още повече. Надяваше се, че през няколкото дни, докато тя бе в Португалия, той щеше да се осъзнае и да се вразуми.

Глупости!

Не биваше обаче да допуска проблемите да развалят настроението й тук. Покрай пътеката към пътната врата имаше стара стена от суха зидария. Брук бръкна в пролука между затоплените камъни и извади ключа. Отвори вратата и изпита облекчение, когато влезе в хладния приятно ухаещ коридор.

Рим

Труповете на Урбано Тасони и на двамата му охранители отдавна бяха пренесени в моргата, но вилата все още гъмжеше от полицаи и криминалисти. Колата на Дарси и Буитони спря на улицата отпред и двамата минаха между колите, скупчени пред къщата.

Дарси се чувстваше уморена и лепкава от горещината, когато влезе във фоайето на долния етаж. Няколкото часа откраднат сън, хладният душ и чистите дрехи не й бяха помогнали кой знае колко да преодолее парещото разочарование от предната нощ, когато бе допуснала обектът да й се изплъзне. А и цялата сутрин премина в безплодни опити да получи записите от охранителните камери от резиденцията на Тасони, направени малко преди убийството, с които разполагаше италианската полиция. Сега обаче, след като бе наредила на Буитони да позвъни на десетки хора, които или не вдигаха телефоните си, или просто ги препращаха от едно бюро на друго, в съседния отдел, към поредния идиот, който не знаеше коя дата е, изглеждаше, че местонахождението на ключовите улики, свързани с тайнственото изчезване на заподозрения в убийство Бен Хоуп, оставаха пълна мистерия. Дарси Кейн беснееше до точката на кипене, когато й създаваха пречки от този род.

— Не знам защо поиска да дойдеш тук — каза й Буитони през рамо. — Вече направиха оглед на мястото.

— Поради същата причина, поради която исках да видя проклетите записи! — отвърна тя, без да го погледне. — За да открия подробности, които другите обикновено пропускат.

— Какъв късмет имаме, че си сред нас — промърмори Буитони. Беше вкиснат цяла сутрин. Дарси го стрелна с поглед, но замълча и се зае да огледа местопрестъплението.

Три очертания на пода и стълбите показваха къде са били труповете. Като прецени разстоянието и ъгъла, Дарси определи къде горе-долу е стоял убиецът, когато е стрелял. Куршумът, прострелял единия бодигард, беше счупил огледалото на далечната стена и беше издълбал в стената дупка с размер на ананас. Подобен ефект имаше и един от изстрелите, повалили самия Тасони. Куршумът беше излетял под ъгъл, нагоре към стълбата, беше изпълнил предназначението си, след което се беше забил в стената на около метър зад мястото, където е била главата на жертвата.

Дарси прекрачи полицейската лента и се изкачи по стъпалата. Огледа дупката от куршума и видя, че е пробил стената. Намери вратата на стаята и влезе. Беше ярко осветена стая, с блестяща дървена ламперия и скъпи имитации на старинни мебели. След като беше изразходвал може би две трети от енергията си, за да пръсне мозъка на Тасони, куршумът беше влязъл в тази стая и бе заседнал в стенен часовник на отсрещната стена. Експертите вече бяха минали и бяха извадили куршума, за да го изследват. Едва ли беше останало много от него освен сплескано, изкривено парче олово, в чиято основа има следи от нарезите на цевта, която го е изстреляла.

Дарси мина по дебелия килим и разгледа часовника. Позлатените му стрелки бяха спрели точно на шест без три минути. На външен вид часовникът изглеждаше, че е от осемнайсети век, но през пропуканата махагонова кутия се виждаше съвсем модерен кварцов механизъм от онези, които изостават с по секунда на всеки милион години. Това означаваше, че на показанията му можеше да се вярва. Тасони се бе срещнал със Създателя си точно в шест часа без три минути.