Скотт Мариани - Изгубената реликва

Хеликоптерът увисна точно над тях и струята от ротора му огъна храсталаците край пътя. По радиостанцията в ръцете на Уокър се чуваха гласове. В далечината виеха сирени.

Дарси мина през морето от счупени стъкла. Пътят бе осеян с парчета пластмаса, смачкани автомобили и стъкла. Шофьорът на камиона слезе от кабината. По лицето му течеше кръв от рана над веждата. Той впери поглед в джипа, после в спускащия се хеликоптер, като засенчи очите си с ръка от бялата светлина на прожектора му. Клаксонът беше блокирал и пищеше оглушително. От другите коли също започнаха да излизат стъписани и изплашени хора.

В рейндж роувъра никой не помръдваше.

Дарси откопча предпазния колан и извади пистолета си, като инстинктивно провери затвора.

— Тръгваме — каза Маклафлин и стисна автомата.

— Пазете се — предупреди ги Дарси, без да изпуска рейндж роувъра от поглед.

Агентите слязоха от колата. От всички страни заприиждаха полицейски коли. Сините им светлини проблясваха в дъжда.

Вратата на рейндж роувъра откъм шофьора се отвори малко, после рязко докрай. Появи се ръка, която заопипва, и плешива глава, която Дарси позна веднага.

Гремаж. От три месеца тя се взираше в зърнистата черно-бяла снимка на неуловимия наркобарон. Сега беше в ръцете й, безпомощен и уязвим. Измъкна се от предпазния колан и се изтъркаля навън в калната трева. Дарси тръгна към него, изпълнена с радост от победата, стиснала пистолета с две ръце. Това беше краят на страданията, които този човек и марионетките му бяха причинявали по улиците на страната през последните седем години. Куршум в мозъка на гнусната му кариера и съдбовен момент в нейната. Наистина беше положила много усилия, за да се стигне дотук.

От устата на Гремаж се процеждаше кръв. Якето му се вееше от въздушната струя на хеликоптера, а светлините се отразяваха в очилата му. Едното стъкло беше пукнато. На колана му висеше никелиран автоматичен пистолет 45-и калибър — непрактично гангстерско оръжие, но ефектно на вид и затова предпочитано от сводниците. Вероятно с този пистолет никога не беше стреляно. Гремаж използваше други за тази работа.

Той погледна към Дарси, докато тя се приближаваше към него, и видя очите й — стана му ясно, че ще го застреля, ако допусне и най-малката грешка. Хвана боязливо пистолета си с палец и показалец, измъкна го и го хвърли настрани. После вдигна очи и ръце към небето. Дарси отвори уста, за да произнесе думите, които мечтаеше да изрече от толкова отдавна: „Томас Гремаж, арестуван сте“. Преди да проговори обаче, радиостанцията на Уокър изпращя. Някакъв нов глас даде нареждане, което тя едва успя да долови сред околния шум.

Стъписа се. Обърна се. Правилно ли беше чула?

Уокър я гледаше втренчено, държеше радиостанцията високо пред себе си.

— Трябва да чуеш това, шефке.

Дарси пое радиостанцията и този път гласът беше съвсем разбираем.

— База до Алфа едно… изтеглете се. Повтарям, изтеглете се незабавно. Наложително е спешно да се явите в централата. Разбрахте ли? Край.

Маклафлин и Уокър се спогледаха стъписани. В продължение на безкраен миг й се искаше да не се подчини на командване, което се опитваше да измъкне от ръцете й славата. Това беше неин случай. Неин арест. Никой не можеше да я лиши от това.

После размисли. Преглътна с усилие. Чувстваше сърцето си като къс олово в гръдния кош.

Как е възможно да й се случи нещо подобно?

Гледаше като замаяна как от микробусите изскачат командоси и заобикалят преобърнатия рейндж роувър, стиснали автомати и електрошокови палки пред бронежилетките си. Тези хора си знаеха работата. Не беше много отдавна, когато Дарси беше една от тях, и не можеше да отрече, че Гремаж попада в добри ръце. Само за секунди той и другите трима ранени пътници от джипа бяха проснати по очи на мократа трева и китките им бяха закопчани зад гърба. Взеха оръжията им и ги прибраха в пликове за веществени доказателства. Един от командосите извади от рейндж роувъра бял пакет колкото тухла, увит в смачкан найлон. После посочи към седалката, все едно ги подкани: „Елате и вижте това“.

И така, поетият риск си струваше. Дарси се усмихна, но усмивката й беше горчива, защото виждаше как нещата се изплъзват от ръцете й. Прииждаха още полицаи, които се заеха с тълпата, която се събираше бързо около купчината смачкани автомобили. Вече бяха дошли три линейки и парамедиците се грижеха за ранените.

Хеликоптерът кацна, без да изключва двигателя, и страничната врата се отвори. Вторият пилот беше служител на Агенцията, когото Дарси и хората й познаваха много добре. Махна й с ръка да се качи.