Скотт Мариани - Изгубената реликва

Най-възрастният от групата, който председателстваше в единия край на масата, беше слаб сивокос мъж. Казваше се Мейсън Ферис. Дори за най-близките си сътрудници Брустър Блекмор, седнал вдясно от него, и Патриша Йем, жена със стоманен поглед, Ферис беше легенда. Сегашната му дейност беше дори още по-малко известна на широката общественост, отколкото подробностите от предишната му военна кариера. Самото му присъствие в помещението предизвикваше респект.

От всички, седнали около масата, никой не изпитваше по-голямо страхопочитание към Ферис от Джейми Листър, двайсет и девет годишен, най-младият и неопитен член на екипа, наскоро издигнат от правителствената централа по комуникациите в Челтнъм, занимаваща се с разузнаване и охрана. Надяваше се единствено да не заприлича на присъстващите, когато достигне възрастта им. Ферис беше изпит и приличаше на скелет. За разлика от него Блекмор приличаше на човек, който цял живот се е хранил предимно със свинска мас и кожата му не беше виждала слънце от години. Никой от останалите не изглеждаше кой знае колко по-добре. Листър се опита да не се взира прекалено.

Сега за пръв път той беше в оперативната стая и се чувстваше скован и несигурен. Още откакто го пуснаха след проверката за сигурност, усети наблюдателните очи на Брустър Блекмор да се стрелкат към него почти непрекъснато. От малкото клюки, които беше чул, откакто беше в отдела, му беше станало ясно, че Блекмор живее, за да служи на своя господар и учител Ферис. Този човек не пропускаше нищо и докладваше всичко.

На гигантския екран се виждаше идеално фокусирано сателитно изображение на голяма вила, построена сред обширна, добре поддържана морава в тихо предградие на Рим. Върху изображението се кръстосваха нишките на координатна мрежа и различни данни, които непрекъснато се променяха с движението на сателита, чиято камера се насочи към самотната фигура, която излезе от задната страна на къщата. Видяха как се промъкна през двора, прескочи оградата и се скри сред дърветата в съседния имот. Сателитното око го проследи, докато крачеше по тихата улица. Присъстващите не се интересуваха от полицейските коли, които спряха пред къщата, която мъжът току-що беше напуснал.

И деветимата край масата бяха отворили пред себе си папки с една и съща класифицирана информация. Всички вече се бяха запознали с подробностите за мъжа, чиито действия следяха на екрана. Бяха видели как го закарват с линейка от мястото на грабежа до болницата. После до управлението на карабинерите. След това през системата за сигурност на летището го бяха наблюдавали в залата за излитащи пътници, когато изведнъж реши да остане в Италия.

— Какво си намислил, Хоуп? — промърмори Патриша Йем с полуусмивка, докато наблюдаваше съсредоточено фигурата, която крачеше по улиците на предградието.

Увеличиха максимално сателитното изображение. Виждаха замислено наведената му глава, цигарата в ръката му.

— Искаш да кажеш, освен провала на цялата операция? — обади се Блекмор.

Ферис направи нетърпелив жест.

— Въпросът е какво да правим с него.

Срещу Джейми Листър седеше едър широкоплещест мъж на име Мак.

— Струва ми се, всички сме съгласни, че намесата на мистър Хоуп в тази деликатна ситуация представлява потенциално катастрофален пасив за нас — отбеляза той. — Искам да кажа, чист късмет е, че успя да се измъкне, преди да пристигне полицията. Имахме перфектно изработен план. Той се намесва вече два пъти и всичко може да отиде по дяволите. Има само едно решение.

— Съгласна съм — каза жената вдясно от Листър.

Косата й бе тъмнокестенява, късо подстригана, яркочервеното й червило блестеше на изкуственото осветление. На табелката с името й на ревера пишеше Лезли Полък.

Разнесе се одобрителен шепот и няколко души кимнаха. Листър наведе глава към папката пред себе си, но не каза нищо. Устата му беше пресъхнала. В средата на масата имаше гарафа с вода и девет чаши, но имаше и неписано правило никой да не пие преди Ферис.

— Поради това предлагам — продължи Мак и огледа тържествено колегите си — да го извадим от играта и да помислим как да се измъкнем от кошмарната каша, в която се озовахме.

Патриша Йем извърна лице от екрана и приближи стола си към масата. Чукна папката пред себе си с дълъг червен нокът.

— Сигурни ли сме, че искаме да инициираме терминално действие спрямо този индивид? Той не е от лесните мишени. Играта може да загрубее.

— Разбира се, трябва да стане бързо и тихо — намеси се Мак. — Трудно е, но не и невъзможно. Този отдел, както и другите, го е доказвал многократно.