Скотт Мариани - Изгубената реликва

Третият пътник в колата беше жена на име Дарси Кейн. Слабите й, но силни ръце държаха волана и умело водеха машината през лекия трафик. Черната й коса беше прибрана под черна бейзболна шапка. Уокър и Маклафлин познаваха много добре металния блясък в сивите очи на шефката на екипа си и стиснатата челюст винаги когато започваха акция. Тя се съсредоточаваше като ястреб върху плячката си. Натисна педала още малко и стрелката на спидометъра отиде към сто и седемдесет. Ревът на двигателя изпълни купето.

Целта, към която се стремяха, беше на двеста метра пред тях и дистанцията се скъсяваше. Онези в рейндж роувъра ги бяха видели преди десетина километра и сега шофьорът им опитваше да се измъкне. Мина опасно близо до няколко по-бавно движещи се коли и с рев на клаксон ги принуди да отбият плътно встрани. По бясното движение на джипа Дарси си даваше сметка, че шофьорът му всеки момент може да излезе от релси. Чудесно. Самата тя имаше железни нерви.

Тя се питаше кой от наркобандата шофира. Болонски? Макниф? Или самият Гремаж? Който и от тях да натискаше педала до дъно, хеликоптерът и фаровете в огледалото несъмнено го докарваха до ужас. По петите го гонеше Агенцията за борба с тежката организирана престъпност и този път нямаше да има измъкване.

След три месеца денонощна работа с екипа, която почти я бе довела до нервен срив, Дарси знаеше със сигурност, че в двойно дъно под задната седалка на джипа има над двеста килограма чист хероин. Знаеше откъде е дошъл и накъде пътува, колко беше платила за него бандата и какъв дял щеше да получи всеки от участието си в сделката тази вечер. Дори знаеше как всеки от тях смята да похарчи тези пари… макар че това нямаше да се случи. Техният ред беше дошъл. Сега. Тук.

Дарси съзнаваше, че поема риск. Ако се окажеше, че е сгрешила и наркотикът не е в джипа, нямаше да се измъкне от ситуацията много лесно. Обаче беше готова да поеме този риск и вече нямаше връщане назад.

— Да действаме — каза тя и пусна сирената.

Воят й изпълни купето на ръмжащата кола. Всякакви съмнения относно идентичността на преследвачите се изпариха. Джипът ускори до 190 километра в час, но скоро отпред се появи проблем — група автомобили, движещи се с позволената скорост, които заемаха и трите платна. Шофьорът наду клаксона и изтика няколко коли от пътя си, след което се заби в задницата на един форд фокус, който не успя да се изтегли достатъчно бързо. Фордът поднесе през трите платна, като се изпречи пред няколко други коли.

Последва поредица жестоки сблъсъци. Пътнически микробус се удари в мантинелата с шейсет километра в час, отскочи и застана пред нисан микра, който се заби в него странично, плъзна се и се преобърна. Пътят пред Дарси заприлича на минно поле от летящи отломки. Лицето й не трепна, докато ловко избягваше препятствията. Хеликоптерът сега беше по-близо и тя чуваше чаткането на роторите през шума от двигателя. Уокър говореше бързо по радиото и издаваше команди на останалите от екипа да се намесят.

Рейндж роувърът продължаваше напред през пелената от дъжд. Дарси го следваше със сто и осемдесет, когато минаха под арките на виадукта на шосе А560 към Стокпорт. След миг се появиха табелите за разклона към Стокпорт. Шофьорът на джипа задържа до последния възможен момент, после рязко сви през блестящите платна на пътя и се спусна по разклона, като едва удържаше машината.

Дарси продължи след него. Нямаше да се отърват толкова лесно. А току-що направиха сериозна грешка.

— Този тип е смахнат — обади се Маклафлин от задната седалка.

Уокър изрева новите координати по радиото. Появиха се табели: „Намали скоростта!“. Рейндж роувърът продължаваше да лети с над сто и шейсет километра в час, когато връхлетя в регулирано кръстовище. Десетина коли чакаха да се смени червеният светофар. Последната беше беемве роудстър. Спирачките на джипа изпищяха, но тежката машина не успя да спре и се заби в задницата на беемвето. Чу се трясък дори и през шума на хеликоптера. По асфалта се посипаха стъкла. Джипът беше силно повреден, но продължаваше да се движи през хаоса от червени светлини и спрели автомобили през кръстовището на пътя на пресичащите автомобили. Последва вой от клаксони и свирещи гуми.

— Ще ги размажат — отбеляза Маклафлин.

Все пак джипът успя да премине през кръстовището.

Почти. Шофьорът беше или твърде изплашен, или твърде дързък, но не съумя да се изплъзне от голям камион, който го удари странично и го запрати към мантинелата като консервна кутия. Рейндж роувърът се преобърна през нея и заора в тревата, после спря в калта нагоре с колелата.