Скотт Мариани - Изгубената реликва

Барът на хотела затвори в дванайсет и Бен се качи в малката си стая на първия етаж. Затвори вратата зад себе си. Не запали лампата. На мигащата светлина на неоновата реклама вън отиде до креслото, на което беше оставил коженото си яке, и го взе. Тежеше заради големия ругер, който беше намерил в дома на Тасони. Пусна картата за отключване на стаята в другия джоб и се изтегна на леглото. Изключи сетивата си за шума от трафика навън и затвори очи.

Грузия

Далеч над хълмовете се носеше вълчи вой и пронизваше тъмната нощ — жален, тъжен звук, като оплакване на изгубени души. Григорий Шиков се обърна с гръб към парапета на балкона и бавно влезе в тъмната притихнала къща, за да напълни чашата си с ледена водка.

Не беше говорил с никого, откакто научи за смъртта на стария си приятел.

Първо Соня. После Анатолий. Сега Урбано. Толкова много смърт навсякъде около него.

И щеше да има още. Винаги имаше още.

В кабинета си Шиков отвори една от стъклените витрини. Сложи ръце върху гладката хладна повърхност на старо сандъче от черешово дърво, внимателно го извади и го сложи на бюрото. Отвори капака и се вгледа за миг в старинните пистолети за дуел, поставени върху подложката от червено кадифе. Изящна италианска изработка от по-цивилизована епоха, когато мъжете са решавали споровете си достойно, с кръв. Той прокара пръсти по гладките цеви на оръжията. Мислите му се върнаха двайсет и пет години назад.

Беше през 1985 г., когато за пръв път се замисли за политическа кариера и приятелят му Урбано Тасони, тогава двайсет и девет годишен, му направи великолепен подарък. За любител на историята като Шиков дори чифт обикновени пистолети за дуел би бил много ценно допълнение към колекцията му, но Тасони имаше особена причина да подбере точно тези пистолети. Той познаваше страстта на приятеля си към всичко, свързано с имперска Русия, и си даваше сметка, че историята на пистолетите е от особено значение.

Пистолетите бяха принадлежали на италианския аристократ граф Родинго де Крешенцо — човек без особено значение за историята, като се изключеше малко известният факт, че точно преди шейсет години със същите тези пистолети той бе участвал в един от последните незаконни дуели в Европа. Дуелът представляваше особен интерес за Шиков, защото другият участник бил руски принц в изгнание, който впоследствие умрял от раната си. Секундантите на графа се постарали да прикрият дуела. Така и не били предявени официални обвинения и нищо не било доказано. Само шепа историци, включително и търговецът на антики, който бе продал пистолетите на Тасони, знаели за скандалния епизод.

Когато получи подаръка, Шиков беше трогнат от жеста на приятеля си. Когато обаче Тасони му каза името на руския принц, участвал в дуела, той беше стъписан и изумен. Беше твърде невероятно, за да е съвпадение. За пръв и единствен път в живота си Шиков беше убеден в намесата на съдбата.

Принц Леонид Александрович Боровски. Потомък на една от най-богатите и силни благороднически фамилии в имперска Русия, превъзхождана само от династията Романови и самия цар Николай II. Прогонен от Русия след революцията през 1917 г. и падането на империята на Романови и — според легендата, която поколения твърдоглави и късогледи историци отказваха да приемат — собственик на безценна реликва, на уникално фантастично съкровище, за което си струваше да се убива и да се умре.

В недостъпните кръгове на богатите, страстни и всеотдайни колекционери на антики, към които принадлежеше и Шиков, реликвата беше известна като „Черната медуза“. През целия си съзнателен живот, още когато за пръв път спечели много пари и се зае да събира ценности с историческа стойност, Григорий Шиков бе искал да я притежава и беше готов да предложи всякаква цена за нея.

Опитваше се да си представи как изглежда. През дългите години след изчезването на великолепната реликва никой не беше твърдял, че я е виждал. В историческите архиви не съществуваха нито нейни снимки, нито рисунки, а само бегли описания. От пристигането му в Европа след руската революция до смъртта му през 1925 г. нямаше разкази на очевидци, на които принц Лео да е показвал съкровището си. А след безвременната му смърт, причинена от италиански граф, следите на „Черната медуза“ бяха безвъзвратно изгубени.

Но нищо не беше в състояние да отклони Григорий Шиков от стремежа му да я открие, особено след като съдбата го бе дарила с невероятното откритие. Тогава той беше на четирийсет и осем, в разцвета на силите си и готов да не се съобразява с нищо, за да получи онова, което желаеше.