Скотт Мариани - Изгубената реликва

Бен се приближи. Не го интересуваше по-дребният, рус бодигард. Вниманието му привлече едрият. Изправен, сигурно щеше да стърчи над Бен десетина сантиметра. Кройката на костюма му не скриваше огромния гръден кош, раменете и бицепсите на щангист. Никой мускул обаче не може да спре куршум. Един беше пронизал гърдите му точно там, където е сърцето. Вероятно не го беше убил моментално. Смъртоносният изстрел беше разделил тъмните очила на две и беше отнесъл тила му. Всичко над веждите беше кървава пихтия. Лицето под тях обаче не беше засегнато. Тъмните очила ги нямаше и се виждаха очите — отворени, изцъклени. Едното тъмнокафяво. Другото лешниково.

Едрият се беше опитал да използва оръжието си, преди да умре. Големият автоматичен ругер .45 все още беше в изпънатата му настрани ръка. Бен го взе. Зареден. По-добре да е у него и да не му потрябва, отколкото да му потрябва и да не е у него. Първият урок, който навремето му беше дал Бунзи Маккълок.

Огледа се и забеляза обувката, която стърчеше през перилото на стълбата. Обувката блестеше. Скъпа италианска кожа. Изтича по стълбата, за да види по-добре, но вече знаеше чий крак е видял.

Защото лицето на Тасони липсваше. Пръските кръв и дупките от куршуми на стената и стъпалата показваха, че политикът е получил куршум, докато е бил прав, и после още един, когато вече се е свлякъл.

Бен беше виждал и по-кошмарни поражения от изстрели. Куршумът беше минал през главата на Тасони и се беше забил в стената. Бен прекрачи внимателно трупа и огледа дупката в стената. Беше с равни ръбове, като че ли от куршум .38 или .357 калибър. През дупката се виждаше светлината от съседната стая. Наоколо нямаше гилзи, което означаваше, че или стрелецът ги бе събрал, или бе използвал револвер. Три цели, с по два куршума всяка, общо шест. Сигурно беше револвер. Куршумът с най-голяма пробивна сила, който Бен беше използвал с автоматичен пистолет някога в армията, беше .357. Беше създаден с идеята да е малко по-мощен от стандартните 9 мм амуниции. Той обаче не можеше да пробие човешки череп, да отнесе половината от него и после да пробие стената отзад.

Револверът .357 магнум обаче беше нещо доста по-различно. Той не бе разработен от войник, а от ловец на име Елмър Кийт през 1934 г. Идеята на Кийт била да убива лос от 300 метра, а не човек в стая. Ударът с огромна сила на квадратен сантиметър можеше да пробие от край до край двигател на кола. Точно заради страхотната им пробивна сила военните не ги използваха за близък бой. А не се знаеше кой може да е в съседната стая и да пострада — другар, невинен човек, заложник, дете. Поради страхотната му мощ не го използваха дори убийците, особено в жилищни райони. Револвер .357 магнум беше невъзможно да се заглуши. Пробиващ тъпанчетата трясък заедно със свръхзвуковия пукот предизвикваше звуково налягане като боинг джъмбо при излитане. Чуваше се от километри.

И така, за трите секунди, през които оцени ситуацията, Бен установи още странности. Професионално убийство, извършено по непрофесионален начин.

Сега обаче не беше време да търси отговорите. Той се спусна надолу по стълбите и започна да проверява стаите. Първата беше трапезария с дълга маса и роял. Другата приличаше на кухня. Третата врата водеше в малка стая с монитори на стената и маса, заета от скъпо електронно оборудване. Записващите дискови устройства, подредени едно над друго, изглеждаха последна дума на техниката. Оплетените кабели отзад явно бяха свързани с охранителните камери. Машините бяха отворени и с дисковете в тях си бяха отишли и доказателствата от камерите. Системата за сигурност беше сляп свидетел на всичко, случило се впоследствие.

На Бен му се искаше да остане по-дълго в къщата на Тасони. Но полицейските сирени в далечината му подсказваха, че трябва да си върви. Изтича назад във фоайето и през вратата вдясно от стълбите влезе в луксозна дневна. След нея имаше обширна зимна градина и плъзгаща се стъклена врата към задния двор. Бен заобиколи Г-образния басейн и изтича по моравата до стената отзад. Изкачи я и се спусна в съседния двор. Детски люлки, тенискорт, дръвчета. Мушна се сред тях и изчезна, преди воят на полицейските сирени да достигне къщата на Тасони.

Лондон

В непристъпна оперативна стая на последния етаж на висока, модерна, строго охранявана сграда, чиято същност и предназначение бяха строго засекретени, деветима души седяха около дълга маса. Ако имаше прозорци, пред очите им щеше да се разкрие фантастична панорама — Темза, Уестминстър, Биг Бен и Парламентът. Нещата, които се обсъждаха или гледаха в стаята, се пазеха от чужди очи и уши, но на LCD екрана, заемащ едната стена, хората, които имаха достъп, можеха да следят от удобните си столове случващото се буквално по целия свят в реално време. Можеха да получават цветни изображения в едър план с висока разделителна способност, достатъчно добра, за да се преброят космите по главата на хората и да ги проследят навсякъде. Апаратурата се управляваше от оператори, които работеха зад звукоизолираща прозрачна преграда.