Саймън Бекет - Шепотът на мъртвите

— Млъкни ти казах!

— Ноа Харпър е бил заразен с хепатит C. Знаеше ли това, Кайл?

— Лъжеш!

— Истина е. Трябваше да се съгласиш да започнеш лечение. Имаше открита рана, по ръкавицата ти имаше толкова кръв. Но ти не възнамеряваше да се задържиш тук още дълго, нали? Много по-лесно е да си заровиш главата в пясъка, отколкото да приемеш факта, че си се заразил от една от собствените си жертви.

Лицето му пребледня още повече. Той изви глава към масажната стая.

— За последен път ти казвам, влизай веднага!

Нямах никакво намерение да го правя. С всяка изминала минута помощта приближаваше. А при вида на бледността и затрудненото му дишане, се запитах още нещо. Защо бе предпочел да се скрие и да рискува живота си, когато спокойно можеше да избяга, докато ние се занимавахме с Йорк? Може би по същата причина, поради която не бе убил Сам. По същата причина, поради която все още не бе удушил Гарднър и не се бе нахвърлил върху мен.

Просто не беше в състояние.

— Май доста си пострадал при катастрофата — казах аз, сякаш между другото.

Той ме изгледа тревожно, дишайки тежко и неравномерно.

— Видях волана на линейката. Направо се е забил в ребрата ти. Знаеш ли, че това е една от най-честите причини за смърт при катастрофа? При счупването ребрата пробиват белия дроб. Или сърцето. Колко пъти си виждал подобни наранявания в моргата?

— Млъкни!

— Ами острата болка, която те пробожда всеки път, когато си поемаш дъх? Това е заради счупените ти ребра, които разкъсват белите ти дробове. Трудно ти е да дишаш, нали? И ще става още по-трудно, защото в момента дробовете ти се пълнят с кръв. Ти умираш, Кайл.

— МЛЪКНИ, МАМКА ТИ! — изкрещя той.

— Ако не ми вярваш, виж сам — предложих аз и му посочих счупеното огледало. — Виждаш ли колко си пребледнял? Това е защото имаш вътрешен кръвоизлив. Ако скоро не получиш медицинска помощ, или ще умреш от кръвозагуба, или ще се удавиш в собствената си кръв.

Той впери поглед в счупеното огледало и размърда устни. Нямах представа колко сериозно е наранен в действителност, просто давах храна на въображението му. За самовлюбен човек като Кайл това беше достатъчно.

Той почти бе забравил за Гарднър. Агентът премигваше и постепенно идваше в съзнание. Видях, че леко се раздвижи, като че ли за да провери колко силно го стискаше нападателят му. Не сега. Моля те, не мърдай .

— Предай се — продължих бързо да го увещавам.

— Предупреждавам те…

— Спаси живота си, Кайл. Ако сега се предадеш, ще получиш необходимите медицински грижи.

Замълча за момент. За мое изумление видях, че плаче.

— Така или иначе ще ме убият.

— Няма. Нали за това са адвокатите. А съдебните процеси траят с години.

— Няма да отида в затвора!

— Значи предпочиташ да умреш?

Той преглъщаше сълзите си. Опитах се да прикрия надеждата си, когато забелязах, че напрежението по лицето му изчезна и той започна да се отпуска.

В този момент Гарднър започна да придвижва ръката си към пистолета.

Кайл обаче го видя.

— Мамка му! — изкрещя той и притисна силно гърлото на Гарднър.

Агентът изпъшка и се задави, докато търсеше пипнешком пистолета. Кайл протегна свободната си ръка към оръжието. Хвърлих се към тях, макар да знаех, че няма да успея да го достигна навреме.

Тогава откъм коридора се чу шум.

Джейкъбсън стоеше на вратата с пребледняло от шок лице. Отметна бързо сакото си и посегна към пистолета си.

— Остави го! — изкрещя Кайл и се изви така, че да се скрие зад тялото на Гарднър.

Тя спря, но не махна ръка от пистолета. Кайл трябваше да извие своята под доста неудобен ъгъл, за да извади докрай оръжието на Гарднър от кобура. В тишината се чуваше само тежкото му дишане. Гарднър вече не мърдаше. Беше увиснал на ръката на Кайл като чувал, лицето му бе потъмняло.

Кайл облиза устни, докато гледаше към пистолета на Джейкъбсън.

— Махни си ръката от пистолета и пусни Гарднър! — нареди тя, но въпреки заповедническия й тон гласът й потреперваше.

Кайл усети това. Адреналинът му бе влял нови сили. На кръглото му като месечина лице се изписа усмивка. Сега отново той контролираше положението и това му доставяше удоволствие.

— О, не. Ти ще трябва да оставиш пистолета.

— Няма да стане. Давам ти последна възможност…

— Ш-ш-шт… — каза той и той наклони глава към Гарднър все едно се ослушваше. — Пулсът на партньора ти почти не се усеща. Става все по-слаб… и по-слаб… и по-слаб.

— Ако го убиеш, няма какво да ме спре да те застрелям.