Скот Мариани - Свещеният меч

В слушалката се чу свободен сигнал и той влезе в къщата, като се опитваше да подреди мислите си.

След секунда Брук отговори:

— Ало? — Гласът й звучеше сънено. — Ало? Кой е?

Но Бен не каза нищо. Свали бавно телефона от ухото си и натисна бутона за прекъсване на връзката.

В коридора стояха шестима маскирани мъже, насочили автоматичните си пистолети право към него.

Островното убежище на Уесли Холанд далеч не беше толкова безопасно. Враговете му бяха успели да го открият без особено усилие. Бен си даде сметка, че здравата е загазил.

Шестимата въоръжени мъже несъмнено бяха проникнали от различни места в къщата, за да се съберат в средата. Бен не продума. Остави телефона да се изплъзне от дланта му и вдигна ръце, като едновременно с това се дръпна крачка назад.

Съзнанието му бе тренирано да реагира светкавично в подобни ситуации и той вече имаше готов план. Настолната лампа, която бе запалил на излизане, беше единственият източник на светлина във вестибюла. Масичката, върху която бе поставена, се намираше на две крачки вдясно от него. С едно рязко движение можеше да я събори на пода и всичко щеше да потъне в мрак. В настъпилото объркване щеше да обезоръжи един от нападателите и да изстреля четири-пет патрона, преди да се измъкне заднишком през вратата на терасата. Трябваше да действа бързо. Ако не го улучеше някой заблуден куршум, имаше шанс да успее.

Но планът му така и не бе приложен на практика. Мъжете незабавно го обкръжиха от всички страни. Двама от тях минаха от дясната му страна, за да му препречат пътя към лампата. Нападателите го гледаха съсредоточено през прорезите на скиорските маски, сякаш знаеха точно кой е и бяха инструктирани да не рискуват. Пръстите им докосваха спусъците, предпазителите на оръжията бяха свалени на позиция за стрелба. Бен не се съмняваше, че при първото по-рязко движение ще го застрелят на място.

— Завържете го — каза един от мъжете. Явно беше командирът на екипа.

Двама от маскираните веднага се приближиха от двете страни на Бен, като продължаваха да го държат на прицел.

Командирът вдигна към устата си миниатюрния микрофон, закрепен на яката му.

— Обектът е заловен. Идвайте.

В същия миг Бен чу глухото боботене на хеликоптер.

Мъжът вляво от него извади дебела пластмасова връзка, притисна дулото на пистолета си в тила на Бен и го хвана за китката. Движенията му бяха плавни и отработени. Цялата операция се осъществяваше с изключителна прецизност.

До един момент.

Бен бе виждал стотици пъти как грижливо подготвени военни операции се разпадат само за миг заради намесата на външен фактор, който не е бил отчетен при планирането. Тогава контролът отстъпваше място на хаоса, а в напрегнати ситуации дори най-малкият непредвиден инцидент можеше да бъде взривоопасен.

В случая факторът се казваше Уесли Холанд. Той се появи изневиделица в горната част на стълбището, стиснал меча, с който явно не се бе разделял.

— Какво става тук? — извика той, но видя въоръжените мъже и замръзна на място.

Част от оръжията се извърнаха от Бен към милиардера, който зяпна от уплаха и понечи да побегне назад по коридора.

В този момент се случиха няколко неща.

Мъжът от лявата страна на Бен се разсея за миг — достатъчно, за да не види лакътя, приближаващ се с голяма скорост към гръкляна му. Още преди тялото му да се удари в стената, Бен измъкна пистолета от ръката му и го насочи към останалите.

Междувременно отекнаха изстрели. Трима от мъжете откриха огън по бягащия Уесли. Един куршум разцепи парапета на стълбището до него, друг изсвири покрай ухото му, трети се заби в мускула на левия му прасец. Той извика от болка и падна по гръб.

Стиснал здраво пистолета, Бен завъртя дулото към най-близкия от нападателите и изстреля два куршума в гърдите му. Убитият още не се бе строполил на земята, когато Бен се огледа за следващата мишена.

Лишен от опората на простреляния си крак, Уесли Холанд бе изгубил равновесие и се търкаляше заднешком по стълбището, без да изпуска меча.

Четирите останали дула се извърнаха към Бен. Той трябваше да ликвидира най-бързия от нападателите. Натисна два пъти спусъка и произведе два изстрела. Мъжът извика, струя кръв обля стената зад него и оръжието се изплъзна от ръцете му.

Престрелката продължи само няколко секунди, но за Бен, чийто пулс се бе ускорил до краен предел, всичко се случваше като на забавен каданс. Изстрелите в затвореното пространство се сливаха в оглушителен грохот. Гилзи отскачаха и се търкаляха по пода. В хаоса той видя как дулото на командира се насочва право към челото му и си помисли, че няма време да реагира. Но преди онзи да дръпне спусъка, търкалящото се надолу тяло на Уесли Холанд се стовари в краката му. Мъжът залитна и изстрелът отиде встрани.