Скот Мариани - Свещеният меч

Куршум от друг пистолет профуча покрай лицето на Бен и се заби в стената; по гърба му се посипа мазилка. Той отвърна на огъня. Пистолетът в ръката му беше многозаряден „Валтер“ — в пълнителя положително имаше поне осем патрона. Но Бен изобщо не смяташе да довежда докрай престрелката срещу трима безскрупулни нападатели.

Не изгаряше от нетърпение да разбере дали съществува рай горе на небето.

Той бутна с рамо вратата, претърколи се по гръб на терасата и изстреля още няколко куршума към вътрешността на къщата. После скочи на крака и се дръпна встрани от входа.

Хеликоптерът се приближаваше бързо, движейки се на петнайсетина метра височина над плажната ивица. Синкавата светлина на прожектора заслепи Бен и го принуди да закрие с ръка очите си, докато тичаше по протежение на терасата. В един момент се спъна и за малко не падна по лице. Това може би спаси живота му, защото в следващия миг картечен откос от хеликоптера изплющя по фасадата на къщата точно там, където допреди малко се бе намирала главата му. Разлетяха се трески, един от прозорците се пръсна на парчета.

Над главата му профучаваха куршуми и се забиваха в мазилката на къщата. Бен прескочи парапета на терасата и падна тежко в мекия пясък отдолу. Силата на удара го събори на колене, но той бързо се изправи и се затича към дюните встрани. Хеликоптерът беше слязъл още по-ниско над плажа, роторът му завихряше истинска пясъчна буря.

Бен навлезе в дюните, като се опитваше да избяга от яркия лъч на прожектора. Сърцето му биеше като лудо. Питаше се какво ли е станало с Уесли и изпитваше угризения, че не е могъл да му помогне. После се сети за Джуд. Къде ли беше той сега? Дано да бе успял да се отдалечи достатъчно от къщата.

Командирът на екипа и останалите оцелели мъже бяха излезли на терасата и тичаха към плажа. Чуха се викове. От хеликоптера скочиха няколко фигури и се присъединиха към тях. Бен се спря за миг в сянката между две високи пясъчни дюни, за да провери пълнителя на пистолета си. Имаше само четири патрона плюс един в цевта. Едва ли щяха да му помогнат срещу толкова много врагове.

И тогава стана още по-лошо. По морската повърхност сред пръски от пяна и рев на двигатели се приближаваха две тъмни петна — надуваеми лодки. Когато стигнаха брега и се плъзнаха върху мокрия пясък, от тях слязоха поне шест маскирани фигури. Оръжията им блестяха на синкавата светлина от прожектора.

Бен пъхна пълнителя в пистолета и запълзя към билото на дюната. Тръстиките се огъваха и пращяха под тежестта му. Ако можеше да мине незабелязано от другата й страна, щеше да се добере до джипа. Ключът беше…

По дяволите. Беше в Джуд.

Бен изстина. Когато обаче прехвърли билото, видя, че ключът и бездруго не би му свършил голяма работа. До джипа стояха на пост трима мъже.

Трябваше да намери друг начин да се измъкне. Той се претърколи до подножието на дюната и се заоглежда за изход. Гласовете на преследвачите му се усилваха и идваха от различни посоки — явно се бяха разпръснали, за да не го изпуснат. Лъчи на електрически фенерчета се стрелкаха през високата трева. Този път врагът се беше подсигурил отвсякъде. Играта бе загрубяла до краен предел.

Бен се обърна и изведнъж бе заслепен от ярка студена светлина. Вдигна ръка, за да закрие очите си. Нямаше накъде да бяга. Беше като елен, изскочил пред фаровете на движещ се автомобил. Намираше се в обсега на толкова дула, че можеха да го разкъсат на парчета.

— Ето го! — каза нечий глас.

— Хвърли оръжието! — извика друг.

Ако се забавеше само секунда, щяха да го ликвидират. Бен хвърли пистолета в мекия пясък.

Към него тичаха няколко фигури.

— Мамка му! — изруга той и вдигна ръце.

Нямаше смисъл да се съпротивлява повече. Мъжете вързаха китките му и го повлякоха през пясъка към чакащия хеликоптер.

След минути плажът пред къщата гъмжеше от хора. Гледката напомняше разчистване на бойно поле след току-що приключило сражение. Дошлите по море изтласкаха лодките си във водата и отпътуваха, оставяйки след себе си бразди от бяла пяна. Командирът и другите живи членове на ударната група стояха при хеликоптера и разговаряха с екипажа, докато пилотът подготвяше машината за излитане. Всички носеха скиорските си маски. Командирът държеше голям прозрачен найлонов плик, през който Бен различи матовия блясък на бронз и стомана.

Мечът на Христос. Врагът най-после се бе добрал до онова, което търсеше.

Но през найлона се виждаше още нещо. Острието на меча беше изцапано с кръв. Бен се намръщи. Какво ли бе станало? Когато го завлякоха по-близо до хеликоптера, той долови няколко откъслечни думи, разменени между мъжете.