Скот Мариани - Свещеният меч

Уесли кимна.

— Със Саймън се запознахме край Мийо във Франция, където наглеждах реставрацията на една съборена средновековна църква. Той искаше да научи нещо за реставрационните методи, а Фабрис беше местният свещеник. Тримата бързо се сприятелихме. По онова време бях все още зашеметен от откритието си и изгарях от нетърпение да се похваля пред някого. Затова споделих с тях двамата. Отначало бяха малко скептични, но в крайна сметка ми повярваха и се въодушевиха поне колкото мен. Така възникна нашето малко сдружение. Аз ги закарах със самолета си до имението „Уитуърт“, за да им покажа меча, а малко по-късно отидохме заедно в Израел. Там те се запознаха с Хилел и видяха с очите си къде беше направил откритието.

Уесли замълча и зарея поглед в празното пространство, потънал в спомени за изгубените си приятели.

— Не съм набожен човек — продължи той. — Не знам дали има рай или ад, дали някой горе ни пази. Но едно нещо е сигурно: не искам да наблюдавам как се рушат църкви и се погубват вековни традиции. Радвам се, че няма да бъда жив, когато дойде този ден. Ето защо първоначално се притеснявах за меча. Споделих със Саймън и Фабрис безпокойството си, че ако в общественото съзнание надделее представата за Христос като революционер и борец за свобода, един вид Робин Худ или Че Гевара на древността, това би могло повече да навреди, отколкото да помогне. Изведнъж щеше да се надигне антирелигиозното лоби: „Виждате ли, Исус не е никакъв Божи син“.

Но Саймън ме успокои. Беше убеден, че е време Църквата да се изправи с цялата си мощ срещу прииждащата вълна на секуларизма. Според него съвременният клир трябваше да скъса с миналото и да работи за изграждане на различен образ на Христос, в съзвучие с днешните културни герои, за да достигне до една по-млада, модерно мислеща публика. Саймън казваше, че в момента християнската религия се бори за оцеляването си, а Христовият меч ще й даде силата да се обедини и противопостави на враговете си. Толкова се разпалваше, като говореше за тези неща! Да можехте да го чуете отнякъде…

Джуд сведе тъжно глава.

— Липсва ми — прошепна той.

— И на мен — каза Уесли. — Беше забележителен човек. Хората го обичаха. И понеже беше млад и енергичен, а популярността му растеше с всяка поява по телевизията и радиото, ние решихме той да напише книгата от свое име. Щеше да стане публично лице на цялото начинание, щом настъпеше подходящият момент да обявим откритието си. Междувременно аз търсех богословски факултет, който да ни подкрепи. Когато нападателите проникнаха в къщата ми, тъкмо се бях върнал от Бъфало.

Бен слушаше мълчаливо и се опитваше да подреди обърканите си мисли.

— Е, добре — заяви накрая той. — Нека приемем, че наистина става въпрос за меча на Исус Христос. Дори да е така, това не ни подсказва кой стои зад цялата конспирация.

— Защо не? — обади се Джуд. — Нима няма безброй течения в християнството, които биха се противопоставили яростно на подобно откритие? Все пак то ще промени из основи начина, по който светът възприема Христос. Може би някои хора са готови на всичко, за да не позволят тайната да излезе наяве. А ако са надушили, че някакъв свещеник се е заловил да пише книга по темата…

— Църквата неведнъж е заговорничила срещу един от своите — съгласи се Бен.

— Вероятно това е обяснението — каза Джуд. — Явно си имаме работа с група побъркани християнски фундаменталисти. Баща ми често се оплакваше от определени епископи, заслепени хардлайнери, които не биха се поколебали да изпратят еретиците на кладата, ако зависеше от тях. Сигурно те са в дъното на всичко. Или пък съществува някакво тайно общество, което през цялото време е знаело за меча и сега се стреми да потули истината.

Уесли изглеждаше скептичен.

— И аз съм си мислил същото. Но ако е така, става дума за изключително влиятелна християнска секта. Що за организация разполага с властта да заличава следи от убийства и да проследява хора по кредитните им карти? Това по-скоро е по силите на правителствен орган, а понастоящем нито едно правителство на западна държава не покровителства религиозни групи, било то открито или тайно. Времената не са такива.

— Кой тогава би го направил? — попита Джуд.

— Нямам представа, синко. Колкото и да си блъскам мозъка, доникъде не стигам. Нито пък разбирам как са научили за намеренията ни. Толкова внимавахме да не вдигаме шум! Баща ти не споделяше дори с майка ти, а той не обичаше да пази тайни от нея.