Скот Мариани - Свещеният меч

Джуд бе принуден да се съгласи.

— Е, добре, само че Исус и учениците му не са ходели въоръжени, нали така?

— Според Библията редовно са носели оръжие, като истински войници. Например на Тайната вечеря били с мечове, докато се хранели.

— Моля?

— Пише го в Евангелието на Лука — каза Уесли. — На вечерята Исус приканва учениците си да се въоръжават, дори и за тази цел да трябва да продадат дрехите си. А те му отговорят, че вече са го направили, и Исус изразява задоволството си.

— Сериозно ли? — попита Джуд.

— Разбира се. Но това не е всичко. След като Тайната вечеря приключва, Исус повежда учениците си към Гетсиманската градина, където малко по-късно е арестуван. И то не от някакъв символичен патрул, необходим за залавянето на невъоръжен пацифист. Според някои версии на Светото писание за тази цел е изпратена цяла кохорта римски войници. Кохортата представлява една десета от легиона. Това са шестстотин души, подсилени с части на марионетния еврейски режим и разни официални лица, включително първосвещеника Йосиф Каяфа и неговия слуга Малх. Още щом ги вижда, един от учениците на Исус изважда меча си и отрязва ухото на Малх.

Джуд го изгледа недоверчиво.

— Истина е — потвърди Бен. — Пише го в Библията.

— Евангелистът Йоан дори споменава името на мъжа с меча. Това е Христовият ученик Симон Петър, станал известен по-късно като свети апостол Петър. Разбира се, не е изключено да става дума за Симон Зилот, войнствен националист от онова време. Има една картина от хиляда петстотин и двайсета година, наречена „Пленяването на Христос“. На нея Симон е изобразен как замахва с меча си към ужасения Малх. — Уесли се ухили. — Знам го, защото се опитах да я купя. Картината предава доста правдиво библейската сцена. Но какво се случва всъщност? Шестстотин войници са изпратени, за да арестуват един човек, а се натъкват на въоръжена съпротива. Положително се е разразила битка. Но макар този факт да е съвършено ясно посочен в Библията, той не се споменава никъде в днешно време.

Бен се наведе напред и го прекъсна.

— Доколкото разбирам, вашата теория е следната. Когато Исус бива заловен заедно с още двама бунтовници, по-късно разпнати до него, някои от хората му успяват да избягат и да отнесат меча му със себе си. Впоследствие мечът остава в ръцете на бунтовниците, продължили въоръжената съпротива срещу римляните десетилетия след смъртта на Исус.

— Именно — каза Уесли. — Представете си каква ценна реликва е бил той за тях. Мечът на техния Месия, предаван от ръка на ръка с надеждата, че някой ден ще се появи нов достоен цар, който ще ги поведе към победата.

— Един бунт прераства в друг, водачите идват и си отиват, минават години — продължи Бен. — По време на Голямото въстание от шейсет и шеста и падането на Йерусалим мечът е притежание на въстаническия командир, чиито части търсят убежище в крепостта Масада.

Уесли кимна и добави:

— След като унищожава Йерусалим, Десети римски легион се насочва към Масада и обкръжава хълма с десетки хиляди войници и обсадни оръдия. Въстаниците знаят, че няма изход, и когато виждат римските войски да строят каменна рампа за атаката, си дават сметка, че времето им изтича.

— Те не искат да бъдат заклани или отведени в робство — вметна Бен. — Затова решават да извършат масово самоубийство. Но най-напред техният командир скрива скъпоценния меч в крепостната стена, за да не попадне във вражески ръце.

— Точно така — каза Уесли.

Бен се замисли. Теорията звучеше убедително, но имаше един малък проблем.

— Дори и да докажете, че този меч е принадлежал на някой борец за свобода на Юдея, не виждам как ще проследите историята му до самия Исус.

Докато разсъждаваше над въпроса, Уесли навлажни устните си с глътка вино.

— Преди малко споменах за меча, с който апостол Петър е отрязал ухото на Малх при залавянето на Исус. Смята се, че този конкретен меч впоследствие е попаднал в ръцете на Йосиф Ариматейски, човека, отстъпил собствения си предварително запазен гроб, за да бъде погребан в него Христос.

— Знам кой е Йосиф Ариматейски.

— Чудесно. В такъв случай сте чували легендата, според която Йосиф по-късно предприема пътуване до Британия и става първият християнски епископ там. В някои предания се твърди, че той е взел със себе си Светия граал, след като го е получил от някакво призрачно превъплъщение на Исус. Най-вероятно обаче е донесъл меча на свети Петър. Знаем, че от там мечът поема на изток и някъде през десети век се появява отново в Познан, днешна Полша. Останките му са изложени в музея на Познанската архиепископия. Аз лично съм го посещавал, за да ги разгледам. Повярвайте ми, става дума за очукано ръждиво парче желязо. Това се случва с лошокачествената стомана след две хиляди години, а понякога и след няколко века. Трябва да ви покажа някои от изгнилите оръжия в моята колекция, които датират от четиринайсети век.