Междувременно въстаниците, унищожили римския гарнизон в Масада, начело с мъж на име Елиезер бин Яир се окопават за ответната атака, последвала след падането на Йерусалим. Много от тях са отдадени на назарянската кауза и успяват да се измъкнат навреме от града.
Уесли прекъсна разказа си, за да отпие глътка вино.
— И ако не греша, лидерите на назарянските въстаници донасят в Масада един изключително скъпоценен символ на своята борба. Символ, който след близо две хилядолетия на политически и религиозни фалшификации е бил практически забравен за нас, хората от модерната епоха. Но сега това е на път да се промени.
— Още ли сме на предисторията, или се доближаваме до същността? — попита Бен.
— Вече ви подсказах нещо — отвърна Уесли, — когато споменах, че революционното движение в Светите земи е съществувало дълго преди тези събития.
— Не разбирам — заяви Джуд и сбърчи вежди.
— Нека се върнем още четирийсет години назад, до трийсета година от нашата ера — каза Уесли. — По онова време назаряните вече са достатъчно мощна подривна сила, както в политическо, така и във военно отношение, за да представляват реална заплаха за римското владичество. — Той се усмихна. — Сред тях се откроява един мъж, чието име досега премълчах. Казва се Исус. И свещеният меч е негов.
— Доста смело твърдение — отбеляза Бен.
Досега се бе питал накъде води историята на Уесли, но в никакъв случай не бе очаквал подобно нещо.
— Да, така е — отвърна сериозно Уесли. — Но нека погледнем доказателствата. Вече е установено извън съмнение, че „Исус от Назарет“ е погрешен превод на „Исус Назарянина“ от оригиналния гръцки текст на Новия завет. Твърде вероятно е Назарет изобщо да не е родното място на Христос, по простата причина че градът навярно е основан триста години по-късно. Защо да си затваряме очите пред възможността Исус да е бил свързан със същите революционни движения, които римляните отчаяно са се опитвали да смачкат през целия му живот, че и десетилетия по-късно?
— Тези теории се обсъждат от деветнайсетгодишни студенти по богословие на чаша бира в кръчмата — заяви Бен. — Да не мислите, че не съм ги чувал?
— В такъв случай блестящите млади учени трябва да си напрегнат малко повече мозъка — сопна се Уесли. — Саймън го беше направил. Библейски и исторически сведения сочат, че Исус е бил разпнат като политически революционер. Римският летописец Тацит го споменава в своите „Анали“. Но Исус не е бил просто редови бунтовник. В Евангелията на Матей и на Лука се казва ясно, че той е бил от царско потекло, законен потомък на Соломон и Давид, претендиращ по право за трона на Израел и препасал оръжие, за да освободи народа си от чуждата тирания. Бил е Месия, което ще рече „помазан“, а триумфалното му влизане в Йерусалим е отговаряло на древното пророчество на Захария, че Царят на Цион ще се върне в града, възседнал ослица. Как иначе този скромен скитащ светец би могъл да убеди римския губернатор на Юдея, че идва с намерение да стане Цар на евреите, което е предизвикало осъждането му на смърт, и то по начин, изрично запазен за враговете на империята?
Бен си замълча. Уесли Холанд бе навлязъл в една област от библейските изследвания, която дори най-консервативните теолози смятаха за неясна.
— Никога не съм се увличал по Библията — обади се Джуд, — но Исус не е ли разпнат между двама обикновени престъпници? Едва ли са били врагове на империята.
— На оригиналния александрийски диалект, на който е написан Новият завет — обясни Уесли, — мъжете, разпнати от двете му страни, са наречени lestai , преведено погрешно като „разбойници“. Всъщност през първи век от нашата ера думата lestai е означавала нещо много повече — терорист, бунтовник, революционер. Това са били хора извън закона, подобно на останалите ученици на Христа. Да вземем например Юда Искариотски. Тук най-вероятно се касае за друг погрешен превод. Много изследователи, включително и твоят баща, смятат, че истинското му име е било Юда Сикариус, тоест Юда Партизанина, Революционера.
— Но Исус е бил пацифист — възрази Джуд. — Дори аз знам, че е проповядвал любов, а не война.
— Като философ той е проповядвал толерантност и добрина към ближния — каза Уесли. — Същите християнски ценности, застъпвани от рицарите тамплиери хиляда години след него, които обаче не са им пречели да бъдат свирепи воини. Истината е, че Исус не е имал нищо общо с кроткия добродушен образ, изграден в по-модерни времена. Баща ти разказвал ли ти е как той е изгонил търговците от храма? Това едва ли е постъпка на пацифист, не мислиш ли? Сигурно е предизвикала масови безредици.
Читать дальше