Скот Мариани - Свещеният меч

— Как ме намерихте?

— Не много лесно, ако това ви успокоява — отвърна Бен. — Доста добре сте се скрили.

— Просто извадих късмет. Онези щяха да ме спипат, докато идвах насам.

— Споделихте ли с някого къде сте?

— Шегувате ли се? Дори адвокатът ми не знае.

— Чудесно — каза Бен. — Имате ли огнестрелно оръжие? Всичко ще свърши работа.

— В трезора съхранявам мускет от Войната за независимост. Но не е използван от векове.

— Забравете го.

Уесли въздъхна.

— Нуждая се от питие. Да отидем в кухнята.

Забравил за вечерята си, той изля една трета от бутилката бордо в голяма винена чаша. Бен и Джуд не пожелаха да му правят компания.

— Моите съболезнования, синко — заяви Уесли след няколко глътки.

— Благодаря — промърмори Джуд.

Уесли се обърна към Бен.

— Ще ми разкажете ли какво се е случило?

— Направи го — подкани го Джуд.

После отиде до прозореца и застана с гръб към тях. Навън се стъмваше. В далечината метеорологичната кула бе включила светлините си и хвърляше червени отблясъци по морската повърхност.

— Колата им беше изблъскана от шосето — започна Бен. — Изглеждаше като нещастен случай.

— Страдаха ли много? — прошепна Уесли.

— Не — излъга Бен. — Всичко приключи бързо. — Той хвърли поглед към Джуд, помисли и добави: — Не мога да кажа същото за Фабрис Лалик. Но вие вече знаете историята.

— От самото начало не вярвах, че е самоубийство — призна Уесли. — Но тогава ми се струваше налудничаво да развивам конспиративни теории.

— Според личния ми опит — обясни Бен — истината често е много по-налудничава от онова, което пишат по вестниците. Убеден съм, че убийците са качили педофилските снимки на компютъра му. Имате могъщи и изключително коварни врагове, господин Холанд.

— Тук познахте — изръмжа Уесли. — Тези безскрупулни копелета са в състояние да проследят човек по кредитната му карта и кой знае още какво. Но кои са те, по дяволите?

— Тъкмо това се надявах да чуя от вас.

— Защо точно от мен?

— Заради меча.

Уесли пресуши чашата с вино, остави я на масата и изгледа втренчено Бен и Джуд.

— Вие знаете за меча? — попита бавно той.

— Идваме от Йерусалим — обясни Джуд.

Очите на милиардера се разшириха от изумление.

— Открили сте Хилел? — През ума му мина ужасна мисъл. — Да не би и той…?

— Хилел е жив и здрав и се радва на живота — заяви Бен. — Заведе ни до крепостта Масада и ни показа къде е направил откритието си през шейсет и трета. Научихме колко сте му платили като награда и колко важен е мечът за вас, Саймън и Фабрис. Но все още не знаем най-същественото. Какво представлява той, къде се намира и кой го иска толкова силно, че е готов да убие всеки, изпречил се на пътя му?

Уесли се поколеба.

— Трябва да разберете, че ми е много трудно да ви се доверя. Нямате представа колко важен е мечът.

— Не ви остава друг избор — отбеляза Бен. — Засега се очертавате като хитър човек, да не говорим, че сте имали голям късмет. Но тези хора не биха се отказали толкова лесно.

— Тук съм в безопасност — възрази Уесли. — Ще издържа много дълго така.

— Не може вечно да стоите на едно място. Снимката ви вече се появи по всички телевизии и в интернет. Въпрос на време е някой да ви разпознае. Тогава ще плъзне мълвата, че загадъчният милиардер се укрива на Мартас Винярд. Онези ще пристигнат веднага и ще ви изтезават, докато получат меча. После, ако проявят милост, ще ви пръснат черепа.

— Или ще ви дадат за храна на акулите — обади се Джуд и посочи през рамо към океана.

Думите им постигнаха желания ефект. Милиардерът преглътна тежко и заяви:

— Е, добре. Мечът е тук. Елате с мен, ще ви го покажа.

Уесли поведе Бен и Джуд по един гол коридор с бели стени. В края му имаше метална врата без дръжка и видими панти. На стената вдясно от нея бе вграден лъскав панел.

— По принцип не си падам по високите технологии — обясни Уесли, който притежаваше няколко водещи корпорации за електроника, — но признавам, че понякога са полезни.

Той притисна дланта си върху панела. След кратка пауза примигна светодиодна лампичка, чу се щракване и вратата се отвори.

— Насам — подкани ги Уесли и тръгна напред.

Пред тях се появи стълбище, което водеше надолу до друга, по-тежка стоманена врата. Беше оборудвана с клавиатура и въртяща се брава с шифър.

— Тук съхранявам някои от дреболиите си, когато ме няма — обясни Уесли. — Къщата остава празна за дълги периоди от време. Изчакайте да въведа кодовете. Доста са сложни.