— Щом сте разговаряли с Хилел, сигурно знаете историята на меча от последните петдесет години — започна той. — Откакто го е намерил случайно през шейсет и трета, мечът е минал през ръцете на различни собственици. Никой от тях, дори принц Ал Сауд, който е запален колекционер, не го е смятал за нещо повече от куриозна антика. В противен случай щеше да ми поиска далеч по-висока цена за него. И аз несъмнено щях да я платя.
— А каква е била съдбата му, преди Хилел да го открие? — попита Джуд. — Дали просто си е лежал в руините на Масада?
— Имайки предвид, че с векове никой не е предполагал къде се намира Масада, бих допуснал подобно нещо. Хората, които са скрили меча, са били твърдо решени той да не попада в ръцете на враговете им след превземането на крепостта. Ако със Саймън и Фабрис се окажем прави, то плячкосването на меча от римските войници би било по-страшно от самото поражение. Слава богу, това не е станало. Иначе мечът щеше да бъде претопен или окачен на стената на някой римски император, а впоследствие да попадне в ръцете на варварите, тоест да изчезне напълно.
— Моля, минете по същество — намеси се Бен.
— Съжалявам. Нека ви опиша предисторията. Какво знаете за историята на Масада? Или по-конкретно за деветстотинте мъже, жени и деца, загинали там?
— Само основните факти — отвърна Бен. — Че след еврейското въстание срещу римляните през шейсет и шеста година Йерусалим бил обсаден и плячкосан, а отделни групи бежанци се отправили към Масада, за да избегнат репресии. Издържали дълго, но падането на крепостта било неизбежно. Останалото е история.
Уесли кимна.
— Това е кратката версия. Но има още. Въпросното въстание всъщност е кулминацията на един продължителен период на въоръжена съпротива. Понякога тя прераства в открита война, но в повечето случаи е ограничена до партизански акции срещу римските гарнизони. По онова време Светите земи представляват огнище на размирици, гъмжащо от въстанически групи, секти, религиозни култове и течения. Всички са готови да се сбият помежду си за най-малките различия в тълкуването на Светото писание, но иначе са обединени от общата воля да отхвърлят тиранията на римляните. Една от основните групировки са назаряните, смятани от римляните за терористи, поради което са преследвани и избивани. Римляните имат специален термин за такива хора — сикарии, от думата сикариус, която означава ножар, главорез, убиец. — Уесли изсумтя. — По същия начин в модерната епоха ние използваме думи като „бунтовници“ и „екстремисти“, за да опишем хора, които просто се опитват да защитят родината си от чужда окупация. Още един хубав пример за това как историята се пише от победителите. Ами ако въпросните сикарии не са били главорези и злодеи, а просто храбри мъже, отказали да признаят Рим за свой господар и положили клетва да се бият до смърт за възстановяване на израелското царство?
— Схващам идеята — каза Бен. — Карайте по същество.
— Както споменах, това е предисторията. Някъде около шейсет и трета година от нашата ера лидерът на назаряните в Йерусалим, мъж на име Яков, е заловен и екзекутиран от властите. Малко по-късно, през шейсет и шеста, избухва огромно въстание, което прераства в открита война. Накрая въстаниците завземат Йерусалим. Една от многото им победи по това време е избиването на римския военен гарнизон, разположен на хълма Масада, с което крепостта остава празна. Разбира се, Рим не може да остави подобни действия ненаказани. През седемдесета година император Тит разпорежда масирана атака срещу Йерусалим, като за целта сформира най-голямата римска армия, виждана някога.
Йерусалим е обсаждан и преди, от египтяните, хиляда години по-рано. Но този път е много по-страшно. Римляните заобикалят града с обсадни кули и катапулти и го подлагат на безмилостен обстрел. Отбраната се пропуква и легионите нахлуват вътре. В обсадата и последвалото клане загиват един милион души, повечето евреи. Римляните изколват всичко живо: мъже, жени, деца, свещеници, стари хора, оказващи съпротива или молещи за милост. Според римския историк Йосиф войниците трябвало да се катерят по планини от трупове, за да довършат изтреблението. Около сто хиляди йерусалимски жители са хванати в плен и са поробени, а всеки опит за бягство се наказва с убийство. След падането на Йерусалим Тит заповядва разрушаването му до основи. Армията го опустошава, събаря Храма на Ирод и изравнява градските стени със земята.
Читать дальше