Скот Мариани - Свещеният меч

Милиардерът се засуети около трезора, а Бен забеляза тъжното изражение на Джуд и съжали, че е споменал за автомобилната катастрофа. Той го докосна по ръката и попита тихо:

— Добре ли си?

Джуд кимна и Бен го потупа по рамото.

От загадъчните вътрешности на стоманената врата се чу глухо изщракване и Уесли я отвори с цялата си тежест. Трезорът представляваше излято от масивна стомана помещение с осмоъгълна форма, около десет метра в диаметър. Приличаше на музей. Дреболии значи , помисли си Бен, докато оглеждаше произведенията на изкуството, поставени в стъклени витрини покрай стените. Не беше кой знае какъв експерт, но успя да различи две платна на Ван Гог и едно на Сезан. Нямаше нужда да пита дали са истински. Стотината мечове с най-различна форма и големина също не бяха евтина имитация.

— Какво е това? — попита Джуд и посочи някакъв предмет до себе си.

— Яйце на Фаберже — отвърна Бен.

— Откъде знаеш толкова много?

Бен вдигна рамене.

— О, тези неща бледнеят пред онова, което ще видите — заяви Уесли и им направи знак да го последват до един масивен постамент, върху който беше сложен продълговат черен калъф.

Бен и Джуд застанаха от двете му страни. Уесли извади ключ от джоба си, щракна закопчалките и вдигна капака.

— Ето го! — прошепна със светнали очи той.

Отвътре калъфът бе подплатен с дебел защитен слой полимерна пяна. В специално изрязано гнездо лежеше мечът, който Бен бе видял нарисуван в скицника на Лалик. Отецът бе предал доста правдиво сърповидната форма на острието и закривената дръжка. Последната беше от бронз, който с течение на времето бе придобил тъмночервеникав оттенък. Стоманата на острието носеше отпечатъка на изминалите столетия и само на места бе съхранила първоначалния си блясък.

Мечът не беше голям. Нямаше нищо общо с импозантните оръжия на средновековните рицари с дългите им трапецовидни остриета и дръжки във формата на кръст. Нито пък бе по-богато орнаментиран, отколкото подсказваше рисунката на Лалик. Дръжката беше семпла и изчистена. Единствено поизтритите надписи върху острието загатваха за специалната изработка на оръжието, поне в нетренираните очи на Бен.

Едно нещо обаче не би убягнало от погледа дори на най-големия лаик — този меч бе участвал в битки. Острието беше нащърбено от удари с други мечове, щитове или доспехи. Оръжието определено бе станало свидетел на кървави исторически събития.

Полека, с безкрайна нежност, сякаш посягаше към новородено, Уесли бръкна в калъфа и повдигна трофея си. Докато го поднасяше пред тях, лицето му излъчваше религиозно благоговение.

— Това ли е мечът, заради който загинаха толкова хора? — обади се Джуд. — На вид не е нищо особено.

— Може ли? — попита Бен и протегна ръка.

Уесли се поколеба, но преди да успее да реагира, той го издърпа предпазливо и го заоглежда от всички страни.

— По-внимателно, моля ви! — извика Уесли. — Дори представа нямате за стойността му.

— Спокойно — отвърна Бен. — Няма да цепя дърва с него.

Той вдигна меча и замахна във въздуха, за да усети баланса му. Веднага си пролича, че не е някакво безобидно церемониално оръжие. Дръжката прилягаше плътно в дланта му, а острието сякаш молеше да разсече нещо. Бен забеляза, че сърповидната извивка напомня по-скоро къса бойна брадва, отколкото меч. За своето време оръжието навярно бе представлявало съвършен инструмент за водене на бой, който в ръцете на опитен войник е могъл да нанася ужасни рани, да пробива брони и да отсича цели крайници. Той се зачуди кой ли го бе ползвал последно и какво се бе случило с него.

И все пак ставаше въпрос за обикновено парче метал, но то бе успяло с такава сила да обсеби човешкото въображение, че караше учени да пишат книги, богаташи да плащат баснословни суми, за да го притежават, и зли хора да извършват брутални убийства.

— Но защо? — попита той Уесли. — Какво толкова се крие зад този меч?

— Саймън наистина ли не ви е казал нищо?

— Не. Не му остана възможност. Но се надяваме вие да го направите.

Излязоха от трезора и се върнаха горе в кухнята, където Уесли разля остатъка от бордото в три чаши и отвори нова бутилка. Бен любезно го склони да качат меча с тях, за да може да го разучи по-добре. Древното оръжие изглеждаше странно върху модерната кухненска маса. Уесли често го стрелкаше с очи, сякаш очакваше всеки момент Бен да избяга с него, но след втората чаша вино се поуспокои и езикът му се развърза.