Адам Блейк - Децата на Юда

Здесь есть возможность читать онлайн «Адам Блейк - Децата на Юда» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Год выпуска: 2013, ISBN: 2013, Издательство: Бард, Жанр: Триллер, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Децата на Юда: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Децата на Юда»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Преди три години Хедър Кенеди напуска работата си в полицията, преследвана от тежки спомени и тайни. Повикана да работи като експерт по обир в Британската библиотека, тя се озовава насред един необичаен случай. От склада не липсва нищо - някой е проникнал вътре само за да унищожи ръкопис на Йохан Толър - мъж с неустановен произход от 17 век, забъркан в английската политика, за когото се носят слухове, че е притежавал пророческа дарба. Убеден, че краят на света предстои, той записал пророчествата си за Апокалипсиса и предхождащите го събития. Никое от тях не се сбъднало. Досега!
Едно след друго гротескните пророчества на Толър се сбъдват, независимо колко невероятни изглеждат.
Вълна от хаос и разруха се задава на хоризонта и заплашва да помете целия свят. С помощта на наемника Лио Тилмън и деветнайсетгодишно момиче от забравеното Племе на Юда, Кенеди трябва да предотврати сбъдването на следващото пророчество - унищожението на незнаен град и смъртта на милиони...

Децата на Юда — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Децата на Юда», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

— И трето?

— Искаме да намериш взломаджията. И ако се налага, да го арестуваш.

— Вече не работя в полицията, Емил.

— Знам. Разбира се, знам и защо. Просто те молим да ни предоставиш фактите — досието, уликите и всичко, което си открила. И да оставиш останалото на нас. Ако решим, че е необходимо, ще уведомим полицията.

— Мога ли да задам глупав въпрос?

— Винаги.

— Защо полицията вече не се занимава със случая?

Гасан се заигра с остатъка от тортата си.

— Това е положение, което наследих — предпазливо каза той. — Имаше полицейско разследване, но не бе особено сполучливо. Проникването в помещенията не е престъпление, освен ако има щети, а това беше единственото престъпление, което можехме да докажем. Разследването замря и музеят се примири. Вече бяха решили, че ще е по-разумно да се отнесем по-дискретно към въпроса. Мерилин Милтън настоя, че попечителите на музея искали аз лично да се справя с проблема, при това без участието на официални агенции.

Кенеди се усмихна.

— И ти се сети за мен?

Гасан отговори на усмивката й.

— Най-неофициалната личност, която познавам.

— Добре — кимна тя. — Ще се наложи да заговоря за пари, защото…

— Разбира се! — възкликна Гасан. — Извини ме, че не споменах за това по-рано.

Той бръкна в джоба си, извади лист хартия и го плъзна по масата към нея. Беше чек на нейно име от банковата сметка на „Валидъс Тръст“. Отпечатаната сума възлизаше на двайсет хиляди лири. Кенеди се вторачи в четирите нули. Фактът, че пред тях имаше и друга цифра, веднага разграничи тази работа от предишната й.

— Приемлива ли е сумата? — попита Гасан.

— Да — прямо отговори тя. — Напълно. Но бих искала да определим условията на договора ми. Не се обиждай, но задача номер три — намирането на взломаджията — може да се окаже непосилна, ако не успея да се сдобия с други следи към него. Не искам да работя по този случай цял живот. Нито пък да ми се наложи да връщам парите.

— Това е съвсем логично. Мерилин отбеляза, че това е заплащане за четири седмици от времето ти, което ще е посветено изключително на нас, ако това е възможно. Но ако имаш други случаи…

— Нямам други случаи. Това бяха дивотии.

— Е, бива те в дивотиите.

— Благодаря. На кого ще докладвам?

— Ще докладваш на мен, а аз — директно на борда на музея и на „Валидъс“. Те са нещо като мои посредници и музеят няма проблеми с това. Що се отнася до правомощията ти, предлагам да ти дам пълномощно. Така ще можеш да правиш всичко, което мога и аз. Да говориш с персонала. Да обикаляш цялата сграда. И да имаш пълен достъп до информацията.

— И да се консултирам с хора извън музея?

Професорът сви устни.

— Когато е подходящо. И стига да се поддържа пълна дискретност. Мисля, че това е разумно условие.

— Напълно. Ще поема работата.

— Радвам се да го чуя.

Гасан размаха ръце във въздуха, изглеждаше готов да се наведе и да я прегърне.

— Добре — каза Кенеди, като предотврати действията му, — искаш ли да ми покажеш местопрестъплението?

— Разбира се.

Професорът стана и й махна да го последва.

3.

Представата за музейните складове, която се въртеше в главата на Кенеди, беше много романтична. Беше си представяла подземни коридори с готически тавани и ултрамодерни стоманени врати като тези на банковите трезори. Или пък гигантският склад от първия филм с Индиана Джоунс, с безкрайни чудеса, подредени в еднакви сандъци — пещерата на Аладин в камуфлажни цветове. Действителността се оказа много по-прозаична. Главното складово помещение дори не се намираше в музея, а беше в съвсем отделна сграда, Райгейт Хаус, на улица „Сейнт Питър“ в Излингтън, на десет минути път с такси. Кенеди се зачуди за миг защо Гасан въобще я бе повикал в Британския музей, но отговорът бе очевиден. Той искаше да се похвали с добрия си късмет и с престижната си нова работа и явно смяташе, че Големият двор е по-подходяща сцена от мястото, към което се бяха отправили сега.

Оказа се прав. Сградата, пред която спря таксито, бе анонимен груб блок с бетонна фасада, леко оживена от украса от камъни. Гледката може да е била приятна, когато постройката е била нова, но сега повечето декоративни камъни бяха паднали, оставяйки празнини, позеленели от мъх. Ефектът бе като от сипаничаво лице на болник.

Кенеди напомни за бюджета от дванайсет милиона лири, който Гасан бе споменал. Част от парите можеха да се употребят за ремонт, нали?

— Така е — увери я професорът бързо. — Но не искаме да рекламираме какво се помещава тук. Държим да не привличаме внимание.

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Децата на Юда»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Децата на Юда» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Отзывы о книге «Децата на Юда»

Обсуждение, отзывы о книге «Децата на Юда» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x