Адам Блейк - Децата на Юда

Включително и собствените ви служители, помисли си Кенеди. Очевидните камери вършеха две неща едновременно — възпираха престъпниците и записваха престъпленията. Това, което не правеха, бе да регулират поведението на хората, работещи с колекцията ежедневно. Системата предотвратяваше неприятните изненади, гледайки на всички като на врагове. Ръш не си направи труда да спомене, че насред всички тези технологични чудеса е самата колекция, но докато се движеха от стая в стая, Кенеди не можа да се въздържи да не разгледа масивните скулптури, индианските тотеми, канутата, изработени от кора, и рицарските брони. По-дребните предмети, точно както беше очаквала, се съхраняваха в сандъци, подредени до стените, или върху километри рафтове от стоманеносив метал. Едрите неща обаче си стояха на открито. Стая 37 бе една от най-незабележителните в това отношение. Беше пълна с рафтове и кашони и нищо друго. Надникнаха вътре, но не влязоха, защото Кенеди още не бе готова да се съсредоточи върху нея. Искаше първо да си състави мнение за цялата сграда.

— Екологичният ни контрол също е произведение на изкуството — похвали се Гасан, докато вървяха напред. — Температура, влажност, осветление — всичко се регулира и наблюдава непрестанно.

— Какво е това? — попита Кенеди, като посочи сива кутия на стената точно до познатата червена кутия с противопожарната аларма.

Двете кутии бяха еднакви по размер и форма, но на сивата имаше етикет „Охрана“. И също като противопожарната аларма тя имаше правоъгълно стъкло, на което пишеше „Натисни тук“.

— Още един от детайлите на охраната — обясни Гасан. — Инсталиран от предшественика ми, доктор Лиополд. Чупенето на стъклото или натискането на бутона предизвиква заключването на всички вътрешни врати. Външните врати и прозорците също се заключват, а охранителните капаци се спускат. Сградата се превръща в затвор.

Ръш стоеше на няколко метра от тях и им държеше вратата отворена. Пристъпи зад Кенеди, след като Гасан вече бе влязъл.

— Не е много полезна — промърмори той поверително в ухото й.

Тя го изгледа учудено.

— Как така?

— Ами задвижва се ръчно. Не е свързана със сензорите за движение и камерите. Няма автоматично задвижване.

Професор Гасан ги чу въпреки тихия им шепот.

— Заради риска от нараняване на евентуалния натрапник — каза той, като изгледа Ръш неодобрително, преди да насочи вниманието си обратно към Кенеди. — Имаме правни и етични отговорности.

— Алармата е свързана с местния полицейски участък, господине — напомни му Ръш. — А средното време за реакция е дванайсет минути.

— Но все пак ние ще носим отговорността — възрази Гасан.

Ръш тръгна напред. Знаеше кога е победен. Завърши обиколката, като ги заведе на покрива. Посочи им алармите за натиск и движение, камерите и мрежата от бодлива тел, ограждаща целия покрив.

— Всичко това е ново — съобщи той на Кенеди. — Преди бяхме доста уязвими тук. А сега сме… — Той се поколеба.

— Произведение на изкуството? — помогна му тя.

— Да, наистина. Адски е впечатляващо.

Кенеди се замота наоколо, търсейки възможни места за проникване. Имаше тръби за климатиците, достатъчно големи да поберат човешко тяло, но отворите им бяха покрити с тежки метални решетки, приковани по местата си, а и по нищо не личеше някоя от тях да е била докосвана. Вратата, откъдето излязоха на покрива, бе от яка стомана с ключалка с комбинация и три мощни резета. Дори нямаше дръжка от тази страна.

Двамата мъже я изчакаха търпеливо да завърши инспекцията. Кенеди отиде до ръба на покрива и огледа земята долу и подходите към сградата. Нямаше близки съседи. Постройката стоеше самотна с поне два метра празно място от всички страни. Не се виждаха дървета или стълбове, по които би могъл да се изкатери някой.

Разбира се, имаше отводнителни тръби, но на чести интервали по дължината им Кенеди забеляза острите шипове на скоби против катерене. Освен това видя и камерите, които се въртяха на поставките си и покриваха всичко отдолу.

Тя се върна при Ръш и Гасан.

— Не сте записали никого на тези камери, нали? — попита тя, посочвайки камерите.

— Имате предвид от нощта на взлома? — Ръш поклати глава. — Не. Прегледахме всички външни записи още от момента, когато заключихме вратите предишната вечер. Нищичко. Дори не и птиче.

— Добре — кимна Кенеди. — Свърших тук. Благодаря за търпението.

— Е, открихте ли нещо вече? — срамежливо попита Ръш.