Адам Блейк - Децата на Юда

Вярата му в детективските й способности беше трогателна.

— Още не — отговори Кенеди. — Но бих искала да видя записите от стая 37 — частта, в която взломаджията се появява. А после ще се върна да разгледам внимателно стаята.

Влязоха в помещението за наблюдение, което бе с размера на килер. Ръш отвори заключен стоманен шкаф и извади един от стотината дискове, които бяха подредени там.

Имаше само един стол и Гасан настоя Кенеди да се настани на него, макар това да означаваше, че Ръш трябва да клечи, за да управлява плейъра. Той плъзна диска в устройството, което представляваше стоманена плоча без бутони, отвори прозорец в компютъра и вкара съответния час. На екрана се отвори втори прозорец: записът от камерата. Кенеди се вторачи в помещението, което можеше да е всяка от десетките стаи, откъдето бе минала.

— Стая 37 — заяви Ръш с леко драматичен тон. — В нощта на понеделник, двайсет и четвърти.

Гледката бе откъм тавана. Рафт я разделяше на две, така че се вгледаха в две успоредни пътеки. Всичко беше спокойно и неподвижно. Образът можеше да е от снимка, ако часовникът на камерата не отброяваше секундите и минутите.

— Можеш ли да увеличиш образа? — попита Кенеди.

Ръш се заигра с менютата на компютъра, но нищо не се получи.

— Съжалявам. Не познавам системата толкова добре.

Внезапно се появи фигура, облечена от глава до пети в черно и с черна маска, типичен образ на агент от специалните служби от популярните филми. Загадъчното несъответствие накара Кенеди да настръхне леко. Въпреки обяснението на Гасан по-рано й бе невъзможно да определи дали вижда мъж или жена, макар че от който и пол да бе човекът, беше млад и силен. Фигурата се изкатери по рафта като по стълба, бутна нещо, което не се виждаше на екрана, и изчезна от погледите им. Цялото действие отне не повече от двайсет секунди.

Ръш върна момента, в който фигурата изчезваше от екрана, и спря плейъра, така че образът застина пред очите им.

— Панел в тавана — каза той, като посочи монитора. — Влязъл е в окачения таван.

— А после?

— Нямаме представа. Огледахме там, но не открихме и следа от него.

— Някой имал ли е достъп до стаята след взлома? — попита Кенеди.

— Ние влязохме вътре. Имам предвид охранителния екип. Веднага след като видяхме записа от камерата. После полицията дойде и претърси стаята. А докато ченгетата бяха още там, няколко служители провериха дали нещо липсва. Но го извършиха под наблюдението на полицията. Оттогава до стаята няма достъп.

— Добре — кимна Кенеди. — Значи отиваме там.

Гасан се извини, че се налага да ги остави, защото трябва да свърши някаква работа, преди да си тръгне. Помоли Кенеди да се отбие при него, когато приключи с проверката, но тя реши да се престори, че не го е чула.

На път към стая 37 тя се опита да накара Ръш да поговори за себе си. Повечето охранители, които познаваше, бяха бивши ченгета или военни, а понякога и бивши престъпници. Бе любопитна защо някой би започнал подобна работа веднага след училище. Но Ръш беше свенлив и не искаше да говори за себе си.

Стаята беше също така незабележителна и при втория оглед. Редица след редица опаковъчни сандъци и кашони и стълба, облегната на едната стена. Нямаше ни един от едрите и интересни предмети, които се издигаха над стелажите по другите стаи.

Кенеди се разходи по пътеките между рафтовете. Както вече бе чула, не изглеждаше нещо да е било пипано. Нямаше никакви следи, нито кашони, които да не са на мястото си. По прахта можеше да са оставени отпечатъци или следи, че нещо е било местено, но пък нямаше прах. Макар и заключено от три седмици, мястото бе безукорно чисто.

Тя се върна при Ръш, който нагласяше стълбата.

— Ето — каза той, като посочи нагоре. — Ето тук се е изкатерил. Кобет и аз се качихме горе да проверим, докато чакахме ченгетата. После те изпратиха свои хора горе, затова не мога да твърдя, че нищо не е било пипано.

Той подаде на Кенеди фенера, който бе донесъл от стаята за наблюдение, и задържа стълбата, докато тя се качваше.

— Внимавайте къде стъпвате — посъветва я.

Макар да носеше панталон, Кенеди забеляза, че момчето държи лицето си скромно извърнато настрани от задника й. Безукорни маниери. Или пък просто тя бе прекалено стара за него.

Окаченият таван бе изработен от полистиренови 3 3 Полимер, изготвян от мономера стирен и течен въглеводород. — Б.пр. панели върху метална решетка. Кенеди вдигна ръце към панела, който Ръш й бе посочил, и го бутна нагоре и настрани. Успя да провре глава и рамене през тясната пролука над себе си. Видя, че има свободно пространство от около деветдесет сантиметра между окачения таван и истинския.