Адам Блейк - Децата на Юда

Той й посочи надписа до входа. Той гласеше само „Райгейт Хаус“ и въобще не споменаваше Британския музей. Да, това бе ефективен камуфлаж.

Вътре беше нещо различно. Мокетът във фоайето беше дебел и мек, а автоматичните врати се отваряха пред тях безшумно. Кенеди усети колко е дебел бетонът под грозните декоративни камъни. Разбра го по акустиката — всички звуци наоколо бяха заглушени напълно.

Бюрото на рецепцията бе с размера на малка яхта. Дежурната беше едрогърда червенокоска, чиято бяла блуза бе закопчана догоре. Тя позна Гасан и го поздрави любезно, дори топло, но хвърли на Кенеди колеблив проучващ поглед, който граничеше с открито подозрение. Хедър се зачуди дали професорът знае какъв удар бе направил само за една седмица. Ако останалата част от обитателите на сградата си падаха по него така, както рецепционистката, значи успехът му бе страхотен.

Гасан представи посетителката си със собственическа гордост.

— Това е сержант Кенеди, Лорейн. Тук е по настояване на борда, за да разследва взлома. Би ли могла да звъннеш на Глин Торндайк и да му съобщиш, че се нуждаем от достъп до стая 37?

Изчакаха до бариерата.

— Охраната е моя отговорност — обясни Гасан на Кенеди, — но Торндайк координира работата на персонала и шефовете и докладва пряко на мен.

Думите му подхождаха на представянето й като сержант въпреки факта, че тя вече въобще нямаше ранг: Гасан обичаше да използва хората около себе си като опора, върху която да гради егото си.

Встрани от тях се отвори врата и се появи униформен пазач. Изглеждаше адски млад, едва ли не тийнейджър, и имаше високата дългокрака фигура, харесвана от момичетата и любезно пренебрегвана от момчетата. Светлата му коса бе подстригана по войнишки, но сините му очи бяха бебешко ярки и това унищожаваше ефекта. Той се представи на Гасан, почти готов да козирува.

— Аз съм Ръш, господине — каза той. — Господин Торндайк ми обясни, че трябва да ви отворя няколко врати.

— Всъщност — прекъсна го Кенеди — мисля, че преди всичко се нуждая от обиколка на сградата. Възможно ли е това, професоре?

— Разбира се — отговори Гасан.

Младежът изглеждаше изпълнен със съмнения.

— Би трябвало да съм до вратата за персонала — каза той. — Май няма да е лошо да попитам господин Торндайк, преди да…

— Аз съм отговорен за това — изсумтя Гасан, пренебрегвайки възражението му. — Сержант Кенеди е професионален консултант по охраната, експерт с дълги години стаж в полицията. Късметлии сме, че е при нас, и трябва да помогнем на разследването й по всички възможни начини.

Обиколката отне повече време, отколкото Кенеди бе очаквала. Изглежда обходиха цялата или поне по-голямата част от сградата, но беше трудно да се каже, тъй като вътрешната структура на Райгейт Хаус бе кошмарно еднородна. Състоеше се от десетки почти еднакви стаи с високи тавани, прохладни, с енергоспестяващо осветление, което се засилваше постепенно, стотици метри коридори с проверки на пропуските на всеки ъгъл и противопожарни врати, насичащи коридорите в тесни помещения. Имаше лека, но упорита миризма, която бе трудно да определиш. Накрая Кенеди реши, че й напомня за кабината на самолет с рециклиран многократно въздух.

Докато обикаляха складовете, Ръш възхваляваше чудесата им. Кенеди си помисли, че младежът се опитва да си придаде авторитетния вид на стар и опитен служител, но звучи така, сякаш е наизустил текстовете от ориентационната лекция. Той им обясни, че охранителните системи са наистина добри, едва ли не произведения на изкуството. По всички външни врати и прозорци имаше аларми за натиск и проникване, сензори за движение в повечето стаи и на възлови места из сградата бяха разположени електронни уреди, които отчитаха използването на всеки ключ и всяко влизане и излизане.

— Камери? — попита Кенеди, която още не бе видяла никакви.

— А, да, навсякъде — увери я Ръш. — Но няма как да ги видите. Вградени са в ъглите, корнизите и т.н. Използваме система, наречена ППЧЕД, сержант Кенеди, „Предотвратяване на престъпления чрез екологичен дизайн“. Показвате на хората къде са разположени камерите ви, ако искате да регулирате поведението на голямо обществено място, нали? Например в универсален магазин или многоетажен паркинг. Големия брат те наблюдава, нещо такова. Но ние маскираме камерите си, защото това е запечатано помещение. Неупълномощен човек няма да влезе тук, освен ако е с взлом. И камерите са предназначени да залавят престъпниците по време на престъплението.