Адам Блейк - Децата на Юда

— Слизам долу — промърмори тя. — Трябва да опаковам някои от нещата на татко. Ако се мотая тук, само ще ти губя времето.

— Или пък ще ме вдъхновиш — отвърна Изи, но Кенеди вече излизаше. — Хедър…

— Добре съм.

— Още не ми се налага да работя. Бихме могли…

— Казах, че съм добре.

Чу звука, който Изи издаде. Може би въздишка или накъсан дъх. Не погледна назад.

Долу, в собствения си апартамент, тя започна да хвърля различни предмети в кашоните, да отваря вратите на гардероба и да ги затваря, да се разхожда от стая в стая в безплодна пантомима на целенасоченост и заетост.

Съвместният живот с Изи бе изглеждал логична постъпка след смъртта на бащата на Кенеди. През последната година от живота му Изи фактически бе медицинската сестра на Питър Кенеди, неговата гувернантка или и двете. Това всъщност ги събра с Хедър. Кенеди беше изгряваща звезда в следствения отдел на полицията, дните й бяха дълги и непредвидими и тя се нуждаеше от близък човек, който можеше да се притече на помощ в последния момент. Изи беше идеална, защото макар да бе постоянна, работата й беше на секс телефон. Задълженията й на мажоретка за мастурбация бяха леки и можеше да ги изпълнява навсякъде. Единственото нужно оборудване беше мобилният телефон и мръснишкото съзнание, а Изи притежаваше и двете.

Причината да станат любовници, беше всичко друго, но не и неизбежна. Започна се по времето, след като Кенеди бе изритана от полицията, което означаваше, че си е у дома винаги, когато и Изи е там. Връзката им се разви през следващите месеци и когато Питър почина, изглеждаше съвсем естествено Кенеди да се пренесе при Изи. Апартаментът, който бе споделяла с баща си, приличаше на музей. Преместването, макар и само на горния етаж, й се стори бягство от тази среда.

Но бягството зависеше от много неща и си имаше правила. Едното от тях беше, че не можеш да избягаш от проблемите си. И макар работата на Изи да бе унизителна и неприятна, тя дори не си помисляше да напусне. Падаше си силно по секса, а когато не го правеше, обичаше да говори за него.

А както се оказа, обичаше и да го прави дори когато Кенеди не беше наоколо.

Сега съвместният им живот бе в застой: вечната драма на хванатите в изневяра — Изи, бързаща да се покрие, смотан младеж, който се опитваше да разбере какво става, и Кенеди, застанала до вратата с ококорени очи и бясна.

Изи никога не й бе обещавала вярност, а и бездруго правеше разлика между жени и мъже. Жените бяха любовници, партньори, сродни души. Мъжете бяха тръпка, която удовлетворяваше от време на време. Кенеди никога не бе смятала изтръгването на обещания за необходимо или желателно. В мизерната история на сексуалния си живот не бе имала повече от една любовница едновременно и това й се струваше предостатъчно.

Трябваше да прости на Изи. Или пък да се изнесе със злобна забележка от рода на: „Виж какво изпускаш, скъпа“. Не можеше да направи нито едно от двете. Пасивната агресия на обвиненията, укорите и мрачното отдалечаване бе ужасната среда.

Телефонът й звънна. Тя погледна екранчето и видя, че отново се обажда Емил Гасан. Предаде се и отговори, но само за да му каже, че моментът не е подходящ.

Гасан обаче я изпревари.

— Хедър, търся те цял ден. Страшно се радвам, че най-после те хванах.

Тя се опита да го отклони.

— Професоре…

— Емил — прекъсна я той.

Кенеди не му обърна внимание. Не искаше да се обръща към него с малкото му име. В известна степен дори й се струваше нередно, че сухият и упорит професор има малко име.

— Професоре, наистина не мога да говоря сега. Заета съм.

— О!

Гасан звучеше по-мрачен от обикновено и Кенеди бе обзета от угризения. Знаеше защо й се обажда и какво означава това за него. Ставаше дума за онзи стар случай. Най-голямото откритие в научната му кариера бе нещо, което не можеше да обсъжда с никого освен с нея. И често му се налагаше да си излее яда. Разказваше й неща, които и двамата вече знаеха, а тя трябваше да го слуша. Смяташе това за услуга. А тези разговори й показваха през какво минаваше Изи по време на работния си ден.

— Просто… нали разбираш… напрегната работа — оправда се тя. — Ще ти звънна по-нататък през седмицата.

— Значи графикът ти е натоварен? — попита Гасан. — Не разполагаш със свободно време да приемеш и друга задача?

— Да приема…? — озадачи се Кенеди и въпреки настроението си се развесели. — Какво? Да не би да се нуждаеш от детектив, Емил? Искаш да открия изчезнала от библиотеката книга или нещо такова?