Адам Блейк - Децата на Юда

Кенеди седеше под амвона, облегната на седалката и качила крака на предната. Това шокира леко Ръш, чието католическо възпитание му бе вдъхнало достатъчно вина и страх за трима обикновени хора.

Тя говореше по телефона и съдейки по това, което чу, Ръш реши, че разговорът е с приятеля й.

— Не, разбира се, че ми липсваш. Просто съм още… ако можех да дойда да те видя, щях да го направя. Знаеш, че щях.

От другата страна се чу учудващо пронизителен за мъж глас.

— Ясно, бебчо. Но не знам и не мога да обещая.

Нов пронизителен шум.

— Изи — прекъсна Кенеди излиянието от другата страна. — Изабел. Престани. Трябва да вървя. Ще ти звънна по-късно. Да, аз също те обичам. Е, не забравяй за това, скоро ще поработим върху него.

Тя затвори телефона и го прибра. Ръш се вторачи в нея. Беше загрял, че гаджето е от женски пол и се опитваше да осмисли информацията.

— Какво? — попита Кенеди.

Той се стегна и й подаде купчина разпечатки.

— Уелс е бил вманиачен по тая книга — каза. — Разкриването на божия план, говорещата тръба и всички други дивотии. Опитвал се е да изготви списък с всички, които са я чели или дори само взимали от библиотеката. Затова и аз се опитах да разбера кои са били тези хора. Някои от тях са мъртви, но…

— Наскоро ли са умрели? — прекъсна го Кенеди.

Тя застана нащрек веднага, което подсказа на Ръш, че новината не бе особено изненадваща за нея.

— Не — отговори той. — Не наскоро. Защо?

— Няма значение. Продължавай.

— Ами тези хора са взимали книгата през четирийсетте и петдесетте години. Щеше да е учудващо, ако все още бяха живи. Но ето какво е странното. Някои от имената непрестанно се появяваха в архивирани новинарски репортажи. Отначало ги пренебрегнах, тъй като сметнах това за съвпадение. Но после забелязах, че всички репортажи са за изчезнали хора. Десетина от хората, които бяха в списъка на Уелс, са изчезнали. Виждаш ли датите? Всичките са през тази година, през няколко месеца един от друг. А това вече не ми звучи като съвпадение.

— Не, звучи като конспирация. Но пък масово отвличане?

— Преди минута изглеждаше готова да приемеш масовото убийство — отвърна Ръш. — Каква е разликата?

Кенеди сви рамене.

— Масовото убийство е част от метода на действие на Племето на Юда — обясни тя. — Но обикновено си покриват следите и го правят да изглежда като инцидент. А изчезналите хора са нещо различно, това означава, че други хора ги търсят.

Ръш я изгледа озадачено и леко скандализирано.

— Да не искаш да кажеш, че биха убили някого само защото е прочел дадена книга?

— Може да се каже, че това е в основата на философията им — отговори Кенеди.

— Сериозно ли говориш?

— Сериозно, Ръш. Предупредих те в какво се замесваш. Ако искаш да се оттеглиш, сега е подходящият момент. Снощи ме нападнаха и извадих късмет, че се отървах цяла.

Тя му разказа за двамата Елохим и страховитото момиче нинджа.

Ръш бе едновременно разтърсен и развълнуван и често я прекъсваше с въпроси. Когато Кенеди свърши, той поклати глава, сякаш да я прочисти.

— Господи — изсумтя той. — И какво ще правим сега?

— Очевидно е, нали? — ухили се Кенеди. — Ще прочетем книгата.

— Това — каза Манолис, — ще е грубо нахлуване.

Тилмън си повтори думата наум и откри, че не я харесва.

— Няма ли начин да го извършим с финес? — попита той. — Да проникнем и да се измъкнем, без никой да ни усети?

Намираха се в задната стаичка на „Пантеонът“ и Манолис отново седеше зад бюрото. Беше захвърлил „Линукс“, който бе обичайната му система, и се бе върнал към някаква командна структура в зелен текст на черен фон, която се движеше адски бързо. Екраните бяха пет на брой, отварящи се един от друг и връщащи се обратно в накъсана каскада.

— Иска ми се — промърмори той разсеяно. — Но никой няма право на достъп до тези данни в реално време, Лио. Дори не и правителството. Трябва да разбереш, това не е само една система от камери. А хиляди системи, милиони отделни машини, повечето поставени от местните градски съвети за контрол над пътното движение или наблюдение на рискови обществени места. Полицията, армията, МИ5 и МИ6 дават нареждания за издирване чрез тези системи и получават достъп. Но те следват протокола, минават през необходимите канали и чакат. А това, което ние правим, е различно. Ние ще разпитаме всички системи едновременно.

— И можеш да направиш това? — възхити се Тилмън.

Манолис въздъхна тежко.

— Мога да го направя, по дяволите. Но не за дълго. Веднага след като вляза, всяка система ще докладва за проникване и всеки оператор ще се опита първо да ме изхвърли, а после да ме открие. И ще успеят, ако им отпуснем достатъчно време. Заместващите сървъри, дори и най-добрите, не са създадени да устоят на подобно ниво на проникване. Затова, преди да открият местонахождението ни, ще си вземем онова, което ни трябва, и ще изчезнем. Номерата, моля.