Адам Блейк - Децата на Юда

— Дали току-що чух любовна история, Джон? — попита Кенеди. — Не, не, знам, джентълменът никога не разказва. Слушай, това е страхотно. Наистина. Ако ти дължах една бира преди, сега вече е цяла пивоварна.

— Не пивоварна, а спиртна фабрика, моля. Любимата ми отрова е шотландско уиски.

— Чудесно. Други предпочитания?

— Изненадай ме.

Кенеди затвори и завъртя още няколко телефона. Последното й обаждане беше до Ръш.

— И сега какво? — попита той. — Заминаваш за Франция?

— Вече си купих билета. С „Евростар“ до Париж, оттам с обикновен влак до Рен и още осемдесет километра с кола под наем. Ще се върна утре.

— Трябва да ме вземеш с теб.

Ръш изрече това небрежно, но тя долови копнежа му.

— Имаш нужда от някого, който да ти помага и да стреля по тях, ако те пипнат отново.

— Да — съгласи се Кенеди. — Но не мога да си позволя да платя и за теб.

Нито пък да понеса още смъртни случаи, помисли си после.

— Виж какво можеш да откриеш за живота на Толър — предложи му тя.

— За живота му ли, Кенеди?

— Да. Помисли си. Аз преследвам творбата, ти преследваш човека. Ние с теб сме рогата на бизона, Бен.

— Ти си рогата на бизона. Аз съм размаханата му опашка, която прогонва мухите. Рогата не издирват разни дивотии в „Уикипедия“. Защото точно това ме караш да правя.

— Говоря сериозно — каза Кенеди. — По някаква причина Толър е изключително важен за Племето на Юда. Ако знаем какъв е бил, може да успеем да разберем тази причина.

Ръш все още не беше доволен от задачата си, но позволи да бъде убеден. А Кенеди не съжаляваше за времето, което бе отделила да го убеди, защото той беше прав за мотивите й. Тя го изпращаше да върши едва ли не измислена работа, докато сама се заемаше с разследването. Или поне такъв беше планът.

В интернет Йохан Толър беше истинска загадка. Но Ръш все пак успя да открие няколко факта. Един от тях беше запис в енциклопедия, който се явяваше непрестанно от един сайт в друг, но без да споменава оригиналния автор.

„Йохан Толър (? — 1660), станал известен като член на движението «Пета монархия», група религиозни и политически дисиденти в Англия през седемнайсети век. Групата била свързана с други подобни, разпръснати из цяла Европа. За ранния му живот се знае много малко. Толър написал няколко книги и памфлети, критикуващи правителството на Оливър Кромуел за провала му да узакони пълната религиозна свобода. Бил екзекутиран през 1660 г. след неуспешен опит да убие сър Гилбърт Джерард, бившия ковчежник на парламентарната армия.“

Където и да се заровеше Ръш, все същото кратко резюме се вторачваше в него. Никой не си бе направил труда да впише няколкото творби на Толър, нито да каже още нещо за това как бе живял и умрял.

Ръш се прехвърли в „Изображения“ и намери едно-единствено. Не беше снимка на Толър, а репродукция на корицата на книгата му. Под заглавието имаше гравюра, изобразяваща хълм с малко градче, сгушено в подножието му. Изглеждаше му смътно познато.

Под снимката имаше кратко обяснение, изписано със сложен, почти неразгадаем шрифт. De agoni ventro veni, atque de austio terrae patente. Ръш забеляза, че думите са на чужд език, и почти се отказа в този момент, но все пак реши да вкара текста в преводача „Бабелфиш“ и да провери значението му. „Идвам от корема на чудовището и от отворената уста на земята.“

Той затърси данни за „Петата монархия“ и откри, че е било само едно от стотината радикални религиозни движения в Англия през седемнайсети век, преследвани редовно заради вярата си. Не звучаха прекалено радикални на Ръш, но подробностите го объркаха. Повечето текстове твърдяха, че второто пришествие на Христос ще стане в два следобед във вторник. Или пък в три сутринта в четвъртък. Или пък че трябва да внимаваш през този интервал от време. Но нали всяка епоха си има своите откачени религиозни фанатици, които вярват в края на света? Или това става циклично като нашествията от скакалци?

Неочаквано Ръш се натъкна на богата информация от човек на име Робърт Блекборн, член на движението „Пета монархия“. Блекборн разказваше анекдоти за Толър. Твърдеше, че той бил „роден в тъмнина и предаден на светлината“ и често говорел с ангелите. И въпреки липсата на акцент в говора му, Блекбърн изглеждаше сигурен, че Толър е роден на някое екзотично място, защото правел знака за кръста по особен начин и искал и останалите членове на движението да го възприемат. Слагал ръка на гърлото си, после на сърцето и корема и обратно натам, откъдето започвал. Обяснявал, че ангелите в рая благославяли по този начин и той не можел да не ги почете.