Адам Блейк - Децата на Юда

Блекборн разказваше и друга интересна история за Толър. Веднъж пътувал през Алпите, паднал в едно дере и едва не умрял. Бил жестоко ранен и заклещен в зловещата падина. Смятал, че няма да оживее. И предал душата си на Господ. Започнал да се подготвя да се изправи пред Божия съд.

Но после се явил ангел и разказал на Толър вечните истини, които той решил да предаде на останалата част от човечеството.

Ръш копира всичко във файла си. Започна да му се струва, че е постигнал някакъв резултат, и се зачуди дали да не отиде до Британската библиотека и да види какво може да открие там. Щеше да го направи с фалшиво име, защото бе наясно какво се е случило с всеки, който бе проявил интерес към живота и работата на Толър.

После се сети, че има и друга възможност. Беше глупава, но адски лесна за изпълнение.

Отиде до стая 37. Докато вървеше натам, на три пъти се натъкна на полицаи, които стояха и си бъбреха и само му кимнаха небрежно.

Влезе в стаята с картата си и отиде до кашона, използван от Алекс Уелс. Както вече бе забелязал, той съдържаше купчина стари текстове и съвременни коментари. Грабна няколко истории и биографии и бързо излезе.

Но щом се върна в кабинета на Гасан, откри, че не може да прочете нищо. Внезапно бе осенен от идеята, че върши нещо нередно и зловещо — седеше зад бюрото на мъртвец, който още дори не бе погребан.

Стори му се, че дотогава не бе осъзнал напълно, че Гасан наистина е мъртъв. Абстрактната идея изведнъж се бе превърнала в действителност. Виновни бяха стаята, бюрото и абсолютната тишина. От снимка в сребърна рамка професорът му се усмихваше триумфално, вдигнал бронзова фигура. Може би беше спечелил трета награда в някое археологическо състезание.

Колкото повече Ръш разглеждаше снимката, толкова по-зловеща му се струваше тази усмивка. Гасан сякаш казваше: „Знам нещо, което ти не знаеш“.

Знаеш само какво е да си мъртъв, каза си Ръш наум.

А всеки открива това някой ден.

От терминала на „Евростар“ към влака, после към Париж, Рен и Лавал. Дълго пътуване. Кенеди възнамеряваше да убие времето с четене на откъса от книгата на Толър, който Джон Партридж й беше дал, но когато отвори файла на миниатюрния лаптоп, той се оказа много по-малък, отколкото бе очаквала.

Прекосявайки Канала сто метра под океанското дъно при скорост над триста километра в час, Кенеди прочете следното:

Авторът излага като своя тема края на човешката история и началото на царството на Христос на земята. Твърди, че това е неизбежно, позовавайки се на наблюдение от скорошната история.

Толър предрича събития, които ще се случат през 1666 година. „Многобройните печати“ в заглавието отговарят на тези бъдещи събития, които ще възвестят завръщането на Христос на земята.

Имаше и още, но всичко беше абстрактно. Предвиждане на неща, които се бяха, или по-скоро не се бяха случили преди три века и половина. Ако човек търсеше определението за безсмисленост, то беше точно пред нея.

След като излязоха от тунела, Кенеди провери имейлите си. Всички освен един бяха от Изи. Прочетени последователно, те разказваха завладяваща история за безсилие, унижение и зверства. Героите — гадната вещица Каролин, мухльото Саймън, Хейли и Бен в ролите на бебетата, бяха обрисувани страхотно. Историята беше по-интересна от коледна пантомима. Или щеше да бъде, ако подтекстът не бе толкова ясен: аз съм твоята приятелка, ела и ме изкарай оттук.

А тя не можеше да го направи. След случилото се предишната нощ дори не смееше да изпрати отговор. Нямаше представа какво от живота й се следеше от Племето на Юда. Изи вече почти бе убита веднъж. Кенеди дори не можеше да си помисли да я върне обратно на огневата линия.

Затова тя отвори последния имейл, който беше от Ралф Прентис.

Е, добре. Май открих нещо за раните от нож. Не исках да говоря повече, преди да проверя лично, защото сезонът май е доста откачен. Многобройни гадни инциденти, като някои от тях са не толкова зловещи, колкото напълно озадачаващи. Кой има време да отреже главите на хиляда плъха? И откъде въобще се сдобиваш с хиляда плъха? Е, отвличам се. Помниш ли, че говорихме за пожара в Йоркшир? Известна сграда — Нънапълтън Хол. Навремето била манастир, после нещо като музей, а накрая — изоставена и порутена. Празна до момента на пожара. Местната полиция разглежда случая като терористична атака, защото използваните муниции не се намират лесно на пазара. Помолиха лондонските си колеги да помогнат с лабораторните изследвания и голяма част от документацията се озова на бюрото ми, включително докладите от аутопсиите.