Адам Блейк - Децата на Юда

На екрана се отвориха няколко прозореца. Джукс ги огледа и ги затвори бавно, като остави само един.

— Ето го и твоя списък — каза той.

Първото, което Ръш забеляза, бе, че „Тръба, възвестяваща възмездие“ никога не е била включвана в списъка с бестселърите. В списъка имаше само около двайсетина имена, а ако датите до тях отбелязваха кога е искана книгата, времето покриваше повече от петдесет години. Най-ранното име, ФОСМАНХ, стоеше до датата 17.4.46, а най-новото, ДЕКЛЕРКДЖО, до 2.9.98.

— Има ли някакъв начин да открием адресите и телефоните на тези хора? — попита Ръш.

— О, да — отговори Джукс. — Всъщност начините са два.

Ръш зачака.

— Е, какви са?

— Телефонен указател или нещо подобно. Кредитът ти вече се изчерпи, приятел.

Предната врата на площад „Винсънт“ номер 276, Пимлико, бе управлявана от домофон, но някой — вероятно двамата убийци, отбили се предишната вечер — го бяха повредили и сега той висеше на два-три сантиметра от рамката и отказваше да работи. Трябваше да забележиш това, Хедър, помисли си Тилмън. Излагаш се.

Апартаментът на Изи Джеймс беше номер единайсет и се намираше на третия етаж. Ключалката не бе разбита, а отключена и Тилмън се приготви да използва собствения си шперц, но не му се наложи. Намери резервен ключ под саксия с палма, която стоеше в прозоречната ниша близо до вратата — третото най-вероятно място след изтривалката и перваза на вратата. Вътре царяха тишина, спокойствие и мрак. Коридорът на апартамента нямаше прозорци и не гледаше към външния свят отникъде. Тилмън извади фенер и раздвижи лъча из ограниченото пространство. Никакво движение, не се виждаше и нищо интересно. Библиотечка. Маса със статуетка с голи фигури. Няколко палта на закачалката.

Неподвижният въздух имаше леко застояла миризма. След като затвори вратата, Тилмън претърси жилището набързо, като се движеше по коридора със скорост, невероятна за едрото му тяло. Надникна във всички стаи и зад всеки ъгъл. Проверяваше за засада, но въздухът не го бе излъгал. Беше сам в апартамента.

Беше почти убеден, че няма да го изненадат вътре, но се придържаше към плана си: започна на самото местопрестъпление, после щеше да работи навън. Влезе направо в спалнята.

Не се виждаха трупове, точно както той очакваше, защото носът му вече му го беше подсказал. Ако нападателите на Кенеди бяха умрели тук, а труповете им не бяха изнесени, вонята на разложено вече щеше да се усеща.

Но пък можеше да са умрели и просто да са били отнесени от някого. Тилмън огледа бъркотията из стаята и започна да я тълкува. Предположи, че кръвта по чаршафите принадлежи на Кенеди. Голямото тъмно петно на около една трета надолу от таблата отговаряше на широка плитка рана в горната част на тялото. Кенеди щадеше лявата си половина, когато се видяха, и сега той знаеше защо.

На две места по мокета имаше още кръв. Точно до него, между леглото и вратата, и в далечната част на стаята до стената.

Той коленичи първо до по-близкото петно, да разгледа тъмните точки и петънца по бежовия мокет — дискретния морзов код на зрелищно насилие. Някой бе ударен жестоко няколко пъти на това място, вероятно с повече от едно оръжие. Жертвата сигурно бе стояла права в началото на нападението, но после бе паднала на пода.

Тилмън прекоси стаята, за да огледа и другото голямо петно. То се състоеше от по-малко на брой петънца, които разказваха различна история: удар в горната част на тялото или главата. Той си представи светкавичен свиреп бой, отлично насочен удар, разбил носа на врага или срязал бузата или челото му.

Стената зад кървавите петна бе повредена. Нещо твърдо се бе ударило в гипса малко под главата на Тилмън и го беше разчупило. Нечий юмрук или тилът на нечия глава.

Сега, след като видя колко тясно и ограничено бе пространството, той се възхити на уменията на непознатото момиче. Да сразиш двама въоръжени противници, когато единият вече е насочил пистолета си към теб… това е сериозно предизвикателство дори когато разполагаш с неограничено свободно място. А в малката спалня, където бойното поле включваше неподвижно проснатото тяло на жената, която момичето бе дошло да спаси, си беше направо чудо.

Но момичето бе имало предимство пред враговете си. Беше вълк в овча кожа.

Нещо ярко привлече погледа на Тилмън. Намираше се под леглото и не се виждаше отвсякъде. Той коленичи и го взе. Скъсано парче от лъскава хартия, показващо гола женска гърда и част от рамото.