Адам Блейк - Децата на Юда

— Защо не?

— Заради архитектурата. Задейства се от събития.

— Джукс, нямам понятие какво ми говориш.

— Очевидно — ухили се Джукс презрително и вродената му грубост изскочи за миг на повърхността. — Добре. Да кажем, че те попитам колко човека има на света.

— Да кажем.

— Добре. Какъв е отговорът?

— Няма отговор — каза Ръш. — Защото броят им се променя непрестанно. Променил се е дори докато ми задаваше въпроса.

— Точно така. С тези неща е същото. Задействана от събития архитектура означава, че системата се нагажда непрестанно в реално време. Външни събития задвижват осъвременяването. Така че всеки път, когато зададеш въпроса, получаваш различен отговор. Не можеш да отвориш файла, защото няма файл. Данните се променят непрестанно.

Ръш прегледа страниците с неясните безсмислици. От време на време виждаше нещо, което приличаше на фамилно име с прикрепени към него инициали. МИЛТОНТФ. ЛУБИНСКИДЖДЖ. СПИЙДУЕЛНМ. Останалото беше неразгадаемо, просто смесица от букви и числа.

— И какъв въпрос е задавал той? — попита Ръш. — Има ли начин да разберем?

— Може би.

Джукс му махна да се разкара от стола и зае мястото му. В продължение на няколко минути отваря различни прозорци на екрана, вторачен в текста по тях. От време на време пишеше редица букви в отговор на предложение от софтуера.

Резултатът беше друга купчина от случайни символи, но той кимна, сякаш ги разбираше.

— Ето — каза и посочи екрана.

Върхът на пръста му докосна думата „потребители“, последвана от около дузина числа. Ръш я видя да се повтаря по-надолу на екрана, поне веднъж на всеки два-три реда.

— Потребители на какво? — попита той.

Джукс отново затрака по клавиатурата и се наведе към екрана, сякаш имаше по-голям шанс да разгадае тайните, ако се приближи до него.

— Не знам — призна той накрая. — Чакай. Не. Да, знам. Това е стара база. Умряла работа. Нищо чудно, че Алекс е успял да проникне в нея толкова лесно.

— Това беше лесно?

— Опитай да проникнеш в действащите и ще видиш. Това е… да, това е част от базата данни на Британската библиотека.

Сърцето на Ръш подскочи и заби лудо.

— Коя част? — попита той.

Джукс го изгледа иронично.

— Започваме да се вълнуваме, а?

— Коя част, Джукс?

Трак. Трак. Трак.

— Потребители — отговори Джукс.

— Мамка му, това вече го разбрах.

— Стой спокойно. Това означава хора, които са изискали книга от рафтовете. Уелс се е опитвал да се сдобие с пълния списък, но системата не му е позволила, защото базата данни вече не е в действие. Била е заличена от данните, които можеш да използваш. Всеки от нашия отдел би могъл просто да промени знаменцето и да върне данните обратно, но Уелс не е разполагал с кодовете.

— Е, и? Аз схващам около една трета от това, между другото.

— Трябвало е да се гмурне в данните по най-простия начин. Търсил е идентификационния код за онази книга и винаги когато той се е появявал, е преглеждал данните за потребителите, докато е научил кой я е изискал.

Джукс вдигна очи към Ръш и примигна бързо, признак, че мисли усърдно.

— Искам да кажа, навремето, когато е била в склада. Преди да затворят читалнята в Британския музей и да пренесат цирка на другата улица. Тогава е имало написан на ръка формуляр, който потребителят е отнасял на гишето. После библиотекарят е сканирал картата му за самоличност и…

— Не — прекъсна го Ръш. — Не, Джукс. Не се опитвай да ми обясниш цялата система. Просто ми кажи дали съм прав. Уелс се е опитвал да изготви списък с имената на всички, които някога са чели дадена книга.

— Не.

— Не?

— Опитвал се е да изготви списък с всички, които някога са попълвали формуляр, за да видят книгата. Не е задължително да са я чели.

— Ясно. Прав си. Добре, кажи ми сега дали е успял. Дали можем да открием завършения списък някъде тук?

Джукс примигна отново.

— Не знам — отговори той. — Предполагам, че бихме могли да вкараме някои от имената на тези потребители в системата и да претърсим останалите файлове на Уелс, за да видим дали ще се появят и някъде другаде.

— Ами направи го.

И Джукс го направи.

— Не. Нищо. Може да го е писал на ръка. Или пък… чакай. Дай да видя изтритите файлове.

— Можеш ли да го направиш?

Джукс се ухили дяволито.

— О, да. Освен ако не използваш специална програма като „Ирейзър“, натискането на бутон „изтрий“ означава само „съхрани за по-късно“. И никой тук няма право да инсталира собствени програми на машината си, така че обичайно всичко се озовава… Добре, тук.