Адам Блейк - Децата на Юда

— Ето — каза мъжът най-после, посочвайки екрана с дебелия си пръст.

Кевин замрази образа, но между кадрите, и момичето затанцува напред-назад на входа на магазина. Тийнейджърът изруга тихо и занатиска различните копчета, докато образът се стабилизира. Но беше толкова неясен, че Тилмън се протегна и натисна „Плей“, за да изгледа целия запис от начало до край. Можеше да научи повече за момичето, докато то се движи. В действията му се долавяха пестеливост и внимание, стегнатостта на пружина или на балерина, очакваща появата си на сцената.

Той върна записа отначало и загледа как момичето влезе в магазина, избра списанието след кратък оглед на горния рафт и го представи на магазинера.

— Значи е тя? — попита продавачът. — Онази, която търсиш?

— Можеш ли да го увеличиш? — обърна се Тилмън към Кевин, пренебрегвайки въпроса на продавача.

— Малко — промърмори момчето, като задържа един от бутоните и централната част на образа се увеличи.

Лицето на момичето изпълни екрана.

Беше привлекателно лице със сърцевидна форма, големи тъмни очи, обрамчени от къса, щръкнала нагоре коса. Но девойката беше прекалено бледа, достатъчно бледа, за да я помислиш за анемична или съвземаща се от наскоро прекарана болест. Или от израстването си под земята, помисли си Тилмън, в град, който никога не вижда слънцето. Е, какво мислиш за външния свят, принцесо? Вероятно не си много наясно, тъй като са те пуснали навън само за да ловуваш.

Той върна записа, за да го изгледа отново, но отиде прекалено назад, още преди влизането на момичето в магазина. Навън пред витрината едва видими хоризонтални очертания бяха последвани от вертикални. После вратата се отвори и момичето влезе вътре бързо, устремено към спасяването на живота на Хедър Кенеди.

Какво беше видял току-що?

Той върна записа отново и се вгледа в неясните очертания. Нещо се движеше по тротоара или улицата. После някакво накланяне, бързо движение.

След това вратата се отвори.

Отново. Не можеше да схване. Отново. Увеличи звука и чу ръмжене, което спря, преди момичето да влезе в магазина. Всъщност спря още преди накланянето. Разбира се.

Тилмън се завъртя към магазинера.

— Пристигнала е на мотор — каза той. — Нали?

Лицето на продавача се озари.

— Да — съгласи се той. — На мотор беше. Помня, защото нямаше каска. И точно затова я заговорих. Казах й, че някой ден ще се пребие, ако кара без каска. А тя ме изгледа презрително, сякаш въобще нямам право да говоря с нея.

— Помниш ли нещо за мотора?

Мъжът сви рамене.

— Съжалявам. Нищо не разбирам от мотори.

— Абсолютно нищо? Цвят? Украси? Един или два ауспуха?

— Всъщност — обади се Кевин — беше „Дукати Мултистрада 1200“. Спортната версия в червено и сребърно. Гуми „Пирели Скорпион“. Имаше и странични кошове.

Двамата по-възрастни мъже се вторачиха в хлапето, магазинерът — в тъпо учудване, а Тилмън — с нещо като уважение.

Кевин се изчерви.

— Но беше свалила ветрозащитното стъкло — промърмори той.

Х. Фосман. Н. О. Деклерк. Ф. Джулиани. С. Рейк. Дж. Лийвис. Д. Уенсбъри. А. Дейвис. И така нататък.

Ръш почти нямаше за какво да се хване, но реши, че повечето хора, които бяха поискали „Тръба, възвестяваща възмездие“, го бяха направили по професионални причини, а не от любопитство. Настанен в кабинета на Емил Гасан, където надали щяха да го безпокоят, той започна да вкарва имената в търсачка заедно с няколко допълнителни термина като „Гражданска война“, „Английска история“ и „седемнайсети век“.

Няколко от тях подхождаха отлично на профила. Бяха историци с публикувани трудове, включително биография на Оливър Кромуел (Найджъл Деклерк), история на религиозните секти в Северна Европа (Филида Джулиани) и пикантно проучване на Британското междуцарствие, наречено „Обезглавеното кралство“ (Стивън Рейк). Останалите не изглеждаха прочути в никоя област, от която Гугъл се интересуваше. Останаха си загадка, докато Ръш не се сети, че сигурно са взимали и други книги от Британската библиотека и може би още се намират в основната база данни. Това му осигури пълните им имена и координати за връзка и му откри доста възможности.

Повечето от които обаче пропаднаха много бързо.

Когато забеляза появилата се тенденция, Ръш изруга енергично. Звънна на Кенеди в едва ли не истерично състояние и й съобщи, че трябва да говори с нея колкото се може по-скоро. Тя му предложи да се срещнат в Юниън Чапъл 12 12 Конгрегационна църква в Излингтън, Север Лондон. — Б.ред. и той грабна палтото си и се втурна натам.