Адам Блейк - Децата на Юда

Момичето се завъртя на пети и си тръгна, сритвайки порносписанието презрително.

В Шотландия четирима свещеници, обявени за изчезнали, са намерени мъртви. Смъртта им е като смъртта на четирима от дванайсетте апостоли на Исус: Матей (прободен с копие, в този случай лекоатлетическо), Тадей (пребит с камък), Павел (обезглавен) и Петър (разпнат с главата надолу). Шотландската полиция определя убийствата като „престъпления от омраза“. В Умбрия се срива пътен мост. Коли падат като тежък дъжд в стръмно дере, на дъното на което има друг път, претъпкан с коли. Двеста души са убити.

В Калифорния всички топлокръвни животни в зоологическата градина в Сан Диего умират за три дни, проявявайки симптоми, подобни на ебола. Когато вирусите са открити, се установява, че са различни за всеки вид, индивидуално създадени или адаптирани за максимална възприемчивост. Птиците изчезват една сутрин от отворените клетки. Издирването из целия щат се проваля и нито една не е открита.

В Пекин площад „Тянанмън“, чиято структура е отслабена по начин, който не се поддава на анализ, се разпада на няколко масивни каменни блока, които размазват група немски туристи и трима студенти, отиващи с колела към колежа. Обезобразените трупове са отнесени в кофи, което предизвиква протести от роднините заради безчувственото отношение към останките на любимите им хора.

Седем млади пещерняци в Оукланд влизат в пещера за начинаещи, дълбока едва седем метра. Всичките са намерени мъртви от декомпресия, каквато може да предизвика само гмуркане на хиляди метри дълбочина и внезапно изскачане на повърхността.

Из целия свят се разливаха вълни. Но това е неточна метафора, помисли си Бер Лусим. Вълните отслабват, когато се отдалечат от източника си. А сегашното положение, отбеляза той с удоволствие, напомняше повече на издигането на цунами или настъпването на зловещ прилив, завличащ все повече плувци в дълбините.

Не че той се наслаждаваше на болката и унижението заради самите тях. Може би навремето. Малко. Но вече не бе такъв човек, не беше просто Дявола. Думите на Пророка бяха променили същността му, без въобще да променят призванието му. Вършеше същите неща както преди — убиваше плът и дух, но сега действията му имаха различно значение. Това беше чудото на Шеколни, доказателството, че той бе докоснат от божественото.

Пророка намери стария си приятел седнал на кушетката в спалнята си. Стаята беше гола като монашеска килия, така че нямаше къде другаде да седне. Спокойно и без стеснение Шеколни се отпусна на каменния под пред Бер Лусим. Приятелят му четеше, но сега скочи на крака и му предложи леглото си, но той отхвърли поканата с махване на ръка. Бер Лусим зае мястото си, затвори книгата и я остави настрани. Беше Книгата, разбира се. Тя се бе превърнала във фокуса на живота и стремежите им, в техен спасителен бряг и строг началник.

— Защо си толкова умислен, Бер Лусим? — попита Пророка. — Ти натисна спусъка и куршумът излетя в света. Не можеш да промениш полета му.

Бер Лусим повдигна вежди.

— Подобни неща са в моята област, а не в твоята. И не съм сигурен, че съм съгласен. С куршума, за който говориш, всички идеи и проблеми са решени още преди да бъде изстрелян. А после само гледаш какво ще стане.

— Е, и? Не правим ли точно това?

— Извини ме, свети човече, но това прилича повече на мъчение. Серии внимателно подготвени намеси с цел постигане на нарастващ ефект.

Шеколни се усмихна.

— И това те притеснява? Да не би да те тормозят съмнения?

— Ни най-малко! — шокирано извика Бер Лусим. — Мъчението е нещо, в което имам богат опит. Не се съмнявам в плана, просто се опитвам да го разбера.

Бер Лусим се вторачи в Шеколни в тъмнината на килията си, разсеяна само от пламъчетата на три свещи, горящи в нишата до леглото. Сенки покриваха лицето на Пророка като воал, така че изражението му не можеше да се разчете.

— Мислиш ли понякога за детството ни? — попита той накрая.

Когато ти бе само човек, помисли си, но не го каза. Когато все още имаше загадки, които ти не можеше да решиш. Не изрече и това. Тактът и скромността бяха важно нещо, когато човек си имаше работа с въплъщение на Бога.

Пророка се засмя.

— В онези времена дори не бях жив. Въобще не ги помня. Животът ми започна в деня, когато получих първото видение. Всичко преди това е без значение за мен.

Бер Лусим кимна, сякаш разбираше, макар думите на Пророка да показваха колко различни бяха. И двамата, благодарение на жестокостта и силата на волята си, се бяха отдали на определени съдби. Но докато Бер Лусим бе прегърнал жестокостта и я бе превърнал в своя роба, Шеколни я бе отворил като врата и бе преминал през нея на непознато място.